4 януари 2020 г.

Моята книжна 2019 година

          Не мога да се похваля с изобилие от прочетени книги през изминалата година, но в     живота ми има и други неща, с които се занимавам - работа, семейство, друго хоби и т.н. Да не звучи сякаш се оправдавам, но малка или голяма, силна или слаба - 
това е моята книжна 2019 година.


      1. "Децата на Апокалипсиса" от Индра Синха 🌟🌟🌟🌟🌟


    Това е книга, която ме грабна в прегръдките си и ме стискаше силно до самия и край. История, вдъхновена от реално трагично събитие в Индия / изтичане на газ от химически завод, превърнало се в една от най-големите индустриални катастрофи в света/. Този разказ се пресъздава през очите на едно 19- годишно момче, жертва на трагичния инцидент. Разказва ни какъв е животът на хората след него и ни среща с истинската действителност. Романът е наситен с много болка и малко надежда. По-подробно за книгата:Ревю на книгата

17 януари 2019 г.

"Децата на апокалипсиса" от Индра Синха

     "Някога съм бил човек. Така казват. Аз самият не си го спомням, но хора, които са ме познавали като дете, твърдят, че съм вървял на два крака съвсем като човек."

     Главният герой и разказвач в романа е т.нар. Животно. Това е прякор, който му е лепнат, защото е прегърбен дотолкова, че за да върви освен краката трябва да използва и ръцете си. Животно е 19- годишно момче, което е жертва на инцидент в химически завод, в неговия град.
     Романът е написан по реално събитие. На 03.12.1984 г., заводът Union Carbide в Бхопал, Индия се запалва и взривява. Химикалите, изпуснати в атмосферата са довели до много физически увреждания и смърт на всички, които са изложени на тях ( около 500 000 души). Индра Синха променя името на града и на компанията, отговорна за инцидента, но ни представя реалните последствия от него.

31 юли 2018 г.

Таг: Книжен мазохизъм


     Здравейте!
     След известен застой в писането и в четенето дори, се завръщам на линия с един таг, който привлече вниманието ми със своето заглавие. Запознах се с него от страничката на ladybugspage.com , където честичко се отбивам:)

27 март 2018 г.

Любими цитати от любими книги 1


"Никой не е съвършен - тихо каза тя.- Ти очакваш твърде много от хората, Джоузеф. Човешко е да се греши. Всички ние грешим понякога."

21 март 2018 г.

"Дезире" от Анемари Зелинко


    Книгата ме привлече, заради историческата си тематика. Имам слабост към такъв тип книги. Миналото винаги ме е привличало и чрез книгите, аз пътувам назад в него и изживявам живот напълно различен от моя. Не че не си го харесвам, но това е една страст, от която не мога да избягам.

      Та, да се върна на "Дезире". В анотацията се казва," че това е една любовна история, чудесно втъкана в историческите събития на Великата френска буржоазна революция". Но на мен ми се стори, че по-скоро заобикаля историческите събития, за които се разказва и то много подробно, които заемат голяма част от романа. Описва се целият живот на Наполеон. Битките, които е водил са документирани по-добре, отколкото в учебника по история. Но каква е връзката между него и Дезире?

9 март 2018 г.

"Влакът на сираците" от Кристина Клайн

    Идеята за романа се заражда, когато Кристина Клайн гостува на своята свекърва, където прочита разказ за т.нар. Влакове на сираците, пътували из Америка в периода между 1854 и 1929 г. Твърди се, че в тях са превозени към двеста хиляди деца, в търсена на дом за тях.

       Кристина Клайн е силно заинтригувана от тази история и започва свое проучване, което и помага в оформянето на книгата. Нейната цел е разказа да се доближи максимално до истината и да бъде исторически достоверен.
       В края на романа, авторката обяснява, че той не би могъл да съществува без самите пътници на влаковете. Тя е имала възможността да се запознае с шестима от тях, да чуе техните истории и по този начин да напише  роман , който ни среща с един "необичаен и малко непознат епизод от нашата история".