Здравейте!
След известен застой в писането и в четенето дори, се завръщам на линия с един таг, който привлече вниманието ми със своето заглавие. Запознах се с него от страничката на ladybugspage.com , където честичко се отбивам:)
Та, ето и моите отговори на въпросите:
1. Книга, която не ми е харесала, но въпреки това съм завършила:
Това е последната книга, която прочетох - "Прокълнатата дъщеря" на Емил Ришбург. Действието и се развива в средата на миналия век, а сюжетът е достоен за създаването на сапунен сериал. Стилът, на който е написана книгата, определено няма да допадне на младия читател (в сравнение със съвременния жаргон, думите звучат превзето и дори смешно - както и самите действия и начините, по които се достига до търсените истини). Така поднесена, историята не ми хареса, но въпреки това се понасилих и я прочетох.
2. Автор, който продължавам да чета, въпреки че вече не ми е толкова любим:
Сандра Браун!
Запознах се с нейното творчество преди доста години, когато прочетох романа и " Не ми изпращай цветя". Тогава много ми хареса и сега, когато видя книга с нейното име, изпитвам желание да я прочета, въпреки че вече не са ми толкова интересни нейните истории.
3. Книжен навик, от който се дразня, но продължавам да правя:
Най- неприятният ми навик е да подгъвам горния край на страниците, когато затварям книгата. Не че нямам книгоразделител, но го правя инстинктивно и все се ядосвам за това. Друг дразнещ навик ми е да си надписвам книгите. Сякаш пък някой ще ми ги вземе?! То, около мен няма четящи! Аз и затова си направих блог, че да имам с кого да споделям мнението си за книгите, които чета.
4. Неща в ревюта/видеа, които не харесвам, но упорито чета/гледам:
Ами да си призная, когато нещо не ми е интересно, просто го прескачам :)
5. Кажете своя книжен мазохизъм:
Като такъв бих определила четенето до късно през нощта, когато вече очите ми почват да не издържат, буквите започват да ми се размацват и непрекъснато трябва да си сменям позата, за да не заспя. Но какво да направя? Когато книгата ме "хване"силно, мога и да не спя. След това ходя като зомби цял ден, но кой ми е виновен?! :)
Та, ето и моите отговори на въпросите:
1. Книга, която не ми е харесала, но въпреки това съм завършила:
Това е последната книга, която прочетох - "Прокълнатата дъщеря" на Емил Ришбург. Действието и се развива в средата на миналия век, а сюжетът е достоен за създаването на сапунен сериал. Стилът, на който е написана книгата, определено няма да допадне на младия читател (в сравнение със съвременния жаргон, думите звучат превзето и дори смешно - както и самите действия и начините, по които се достига до търсените истини). Така поднесена, историята не ми хареса, но въпреки това се понасилих и я прочетох.
2. Автор, който продължавам да чета, въпреки че вече не ми е толкова любим:
Сандра Браун!
Запознах се с нейното творчество преди доста години, когато прочетох романа и " Не ми изпращай цветя". Тогава много ми хареса и сега, когато видя книга с нейното име, изпитвам желание да я прочета, въпреки че вече не са ми толкова интересни нейните истории.
3. Книжен навик, от който се дразня, но продължавам да правя:
Най- неприятният ми навик е да подгъвам горния край на страниците, когато затварям книгата. Не че нямам книгоразделител, но го правя инстинктивно и все се ядосвам за това. Друг дразнещ навик ми е да си надписвам книгите. Сякаш пък някой ще ми ги вземе?! То, около мен няма четящи! Аз и затова си направих блог, че да имам с кого да споделям мнението си за книгите, които чета.
4. Неща в ревюта/видеа, които не харесвам, но упорито чета/гледам:
Ами да си призная, когато нещо не ми е интересно, просто го прескачам :)
5. Кажете своя книжен мазохизъм:
Като такъв бих определила четенето до късно през нощта, когато вече очите ми почват да не издържат, буквите започват да ми се размацват и непрекъснато трябва да си сменям позата, за да не заспя. Но какво да направя? Когато книгата ме "хване"силно, мога и да не спя. След това ходя като зомби цял ден, но кой ми е виновен?! :)
0 Коментари