Началото на годината започнах с книгата "Богат, беден", след което посегнах към " Където пеят раците" и преди ден прелистих последната страница на " Сърце".
Първоначално бях решила да се включа в едногодишно предизвикателство за четене на книги по определени критерии, но се отказах.
Защо ли?
Защото в библиотеката ми има доста книги, които отдавна очакват моето внимание, а и постоянно се появяват нови и такива, чийто сюжет ме грабва отведнъж. Затова предпочетох да си избирам четиво, както досега, според моментното ми желание.
Три книги, три емоции
"Богат, беден"
Ъруин Шоу
Емоцията, която ми внуши книгата е тъга.
Накратко, романът ни среща с трима главни герои - двама братя ( Рудолф и Томас ) и тяхната сестра ( Гретхен ). Заживяваме заедно с тях и преживяваме емоциите им. И тримата търсят своя път, борят се за по-добър живот, но според мен не успяват. Въпреки че получават това, което са искали от материалния свят, губят по-ценните неща от онзи невидимия свят, където парите не съществуват.
Какво искам да кажа ли?
Че парите не са всичко на този свят! Колкото и клиширано да звучи, това си е истина, която един ден всеки ще разбере!
Краят много ме натъжи, но не само той, а и целият роман. Моментите, в които се усмихнах се загубиха пред лицето на болката, отчаянието, тревогата. Всичко ми навяваше тъга и накрая изпитвах само съжаление към нещастната съдба на героите.
"Където пеят раците", Дилия Оуенс
Това е книгата, която емоционално не ми подейства, т.е. изпитах към съдържанието и безразличие. Не можах да я оценя, защото не успя да ме докосне.
В романа се разказва за живота на едно момиченце, което на 7-годишна възраст остава сираче и е принудено да се грижи само за себе си. Разбира се, то се справя с всичко, пораства, влюбва се ... В сюжета има и престъпление, което се разследва и т.н.
Съжалявам, но не искам много да пиша за книги, които не са ми харесали ( не че не съм го правила, но израстнах, може би ), защото това е труд, който някой е вложил и пред който се прекланят мнозина. Уважавам това и затова ще завърша само с едно изречение - "Това не е моята книга!".
"Сърце", Виктория Бешлийска
"Сърце" е роман, на който се възхищавам. И не само на него, а и на самата авторка. Прекрасно четиво!
Емоцията, която ми подари книгата е вълнение - истинско, напрегнато и копнеещо.
Добрана е жената, около която се върти действието на романа. Харесах я, съчувствах и, радвах се на края с нея, въпреки че финала много ме ядоса, но и осъзнах, че без него, нямаше да бъда толкова развълнувана от историята.
Всеки се сблъсква с трудности в живота си, които или го правят по-силен или го съсипват. Добрана е от по -силните. Цената, която плаща, за да живее, обаче, не е посилна за всеки.
Някои я осъждат затова, което е направила ( Добрана продава детето си), но четейки романа, ние трябва да се съобразим с епохата, през която се случва действието и начина на живот, на хората тогава. Не че сега не се случват такива неща, но това е друга тема.
Опитах се да я разбера, не ми беше лесно и не знам дали успях да и простя, въпреки това не изпитах лоши чувства към нея. Харесах я! Млада, бореща се да оцелее, носейки тежкия товар на вината върху раменете си.
Митичното или по-скоро фентъзийното в романа не ми допадна. Може би, защото не ми се вързва с истиността на разказа. Но това по никакъв начин не се отрази върху положителната ми оценка за "Сърце".
Всяка книга, която прочета ми носи различни емоции и различни послания, заради които или харесвам или не даденото произведение. Няма книга, която да не ме накара да почувствам нещо. Затова всеки път, когато прелиствам първите страници на даден роман, аз тръпна в очакване за това: "- С какви ли емоции ще се сблъскам сега?!"
0 Коментари