Бавно отварям очите си. Усещам болки по цялото си тяло, но… аз съм жив! Лежа на леглото в дома си и постепенно лентата на спомените ми се връща назад, което ме кара да осъзная какво ми се е случило. За бога – не трябваше ли сега да лежа на дъното на една улична шахта? Сънувал ли съм? Да! Било е само сън! - Тя е в болницата, а ти си лежиш спокойно в това легло! – чух глас. Огледах се, нямаше никого, а този глас…? - Времето минава, какво чакаш още! И не , не си сънувал! Спомни си! В главата ми забушува буря. Последн…
– Татко! - извиках аз. - Къде беше? От половин час седя тук и те чакам! Беше един от онези горещи и задушни летни дни, в които ти се иска да се хвърлиш в някой басейн и да не излезеш оттам, докато не се скрие слънцето. От няколко години не живеех в дома на родителите си, затова когато имах време ги посещавах. Днес реших да си дам почивка от всички задължения и да отида малко при тях. Знаех, че майка ще е на работа, но татко от няколко месеца бе пенсиониран и трябваше да си е в къщи. Особено в тази жега! Когато пристигнах, …
Понякога се чувстваш толкова самотен. Заобиколен от хора, но сам. Толкова ли си различен? Защо оставаш все неразбран? И ти като всички мислиш и чувстваш! Копнееш и мечтаеш! Плачеш и страдаш! Може би, защото не показваш своите емоции пред другите? Дали те е страх? Да, страхуваш се! Страхуваш се от техните реакции. Тежко ти е! Но не можеш да се оплачеш, защото знаеш, че отново ще останеш неразбран и ще бъдеш осъден в техните очи. Защото си се осмелил да бъдеш искрен, да бъдеш себе си. Сега, лъжеш всички, но най-вече теб с…
Любовта не е само в докосването. Не е само в думите. Любовта е и в погледа. В очите, които те изгарят, когато ги погледнеш. От които кожата ти настръхва. Които предизвикват сърцето ти да прескача. Които те карат да копнееш, да бъдеш докоснат. Очите казват това, което устните не могат да изрекат. Те никога не лъжат. Нараненото сърце може да те предаде, но очите - не! Вярвай им! В тях е твоята истина! снимка: pixabay.com/Unsplash
"Пътят към другите светове е вътре в теб самия!" "Твоята душа е като покрив, а чувствата ти са браздите на душата ти! Когато браздите се заличат, ти се опитай да пиеш вода от покрива!" мъдри мисли от филма "Великолепният век" снимки: pixabay.com/MelKro
Пътувам. Всяка вечер, всяка свободна минута, аз пътувам към страната на мечтите. В нея няма граници, няма забрани, няма ограничения. В страната на мечтите има само щастие. Тук живея живота си, така както бих искала. Имам свободата да го моделирам по мой вкус. Тук, аз съм господарка на дните си. В страната на мечтите, времето не съществува. Мога да изживявам миговете си на удоволствие до безкрай. В страната на мечтите се срещам само с хора, които обичам. И те ме обичат. Страната на мечтите е красива. Тя няма край …
Когато бях малка, мечтаех много. Мечтаех да бъда принцеса, да посетя страната на Оз, да стана кръсница - вълшебница. И сега мечтая. Но мечтите вече не са същите. Когато бях малка, никой не се смееше на мечтите ми, дори ме насърчаваха. Мама ми беше ушила красива рокля като на принцеса. Направила ми бе и пръчица. Казваше, че е вълшебна. Само трябва да си пожелая нещо и я да размахам.. Когато порастнах разбрах, че не пръчицата е изпълнявала желанията ми, а мама. Но това не ме натъжи. Вече разбирах желанието и да ме направи щастлив…
Чаках те. Плаках и се молих. Но ти все не идваше. Срещах те единствено в съня си. Там бях щастлива. Бях с теб. Любовта ми бе споделена. Дните ми минаваха в очакване на нощите, когато отново те срещах в съня си. Забравили ме? "Скоро ще се върна. Ще поработя няколко месеца и се връщам при теб." Забравили тези свои думи? Вече дори не ми се обаждаш. Колко време мина от последния ни разговор? Месец, два? Забравил си ме! Срещнал си друга, може би. Или просто съм ти безразлична! А а…







