Интересно ми е - моето книжно кътче

Прости ми

Бавно отварям очите си. Усещам болки по цялото си тяло, но… аз съм жив! Лежа на леглото в дома си и постепенно лентата на спомените ми се връща назад, което ме кара да осъзная какво ми се е случило. За бога – не трябваше ли сега да лежа на дъното на една улична шахта? Сънувал ли съм? Да! Било е само сън!        -   Тя е в болницата, а ти си лежиш спокойно в това легло! – чух глас. Огледах се, нямаше никого, а този глас…?   - Времето минава, какво чакаш още! И не , не си сънувал! Спомни си!    В главата ми забушува буря. Последн…