"Сведох поглед. Отначало не исках да взема камата, но тя ме привлече като мрака в очите на Козимо Руджиери. Сега се взрях в дланта, забила острието и видях същият мрак у мен. Казвах си, че ще го направя за рода Медичи; всъщност го направих, защото бях любопитна и исках да видя какво е да убиеш човек. Като Лоренцо, аз научих отрано, че съм способна да убивам. И ме ужаси мисълта, докъде ще ме отведе тази способност." Още в първите страници на романа, Джийн Калогридис ни загатва с каква ли…
Книгата ме привлече, заради историческата си тематика. Имам слабост към такъв тип книги. Миналото винаги ме е привличало и чрез книгите, аз пътувам назад в него и изживявам живот напълно различен от моя. Не че не си го харесвам, но това е една страст, от която не мога да избягам. Та, да се върна на "Дезире". В анотацията се казва," че това е една любовна история, чудесно втъкана в историческите събития на Великата френска буржоазна революция". Но на мен ми се стори, че по-скоро заобикаля историческите събития…
Буря ще бушува и океан ще застене - зашепнах аз, - щом Гавраил на море и на суша застане. И надуе ли тръбата си страшна стар свят умира и нов се ражда. "Книгата на живота" е третата и последна част от поредицата "Аз, вещицата" на Дебора Харкнес. Романът има завършен край, в който авторката ни разкрива пазените тайни в предните две части и ни прави част от една хубава развръзка. Героите се изправят пред доста предизвикателства, които доизграждат техният характер и разкриват същността им.







