"Сведох поглед. Отначало не исках да взема камата, но тя ме привлече като мрака в очите на Козимо Руджиери. Сега се взрях в дланта, забила острието и видях същият мрак у мен. Казвах си, че ще го направя за рода Медичи; всъщност го направих, защото бях любопитна и исках да видя какво е да убиеш човек.
Като Лоренцо, аз научих отрано, че съм способна да убивам. И ме ужаси мисълта, докъде ще ме отведе тази способност."
Още в първите страници на романа, Джийн Калогридис ни загатва с каква личност ни предстои да се срещнем. Тези, които са запознати с историческите сведения за кралица Катерина де Медичи, знаят, че тя остава известна в историята като "Черната кралица" или още като "Кралицата на дявола", тъй като под нейното непряко ръководство са извършени жестоки преследвания и убийства. Като най- ужасни се считат тези, започнали през т.нар. "Вартоломеева нощ" и продължили няколко дни, когато са убити между 5000 и 10000 души - хугеноти ( противници на католическата вяра).
Изчетох доста странична литература за Катерина де Медичи, където най-често е определяна като лош човек и ми направи впечатление, че в романа, авторката се опитва да ни покаже едно друго виждане върху нейната личност. Калогридис умело мотивира всички нейни действия и мисли. Представя ни я като жена, която се бори за благото на своето семейство и за доброто на държавата.
Няма как на 100 процента да се доверим на авторската преценка, тъй като никой със сигурност не може да потвърди какво е мислила, чувствала или искала Катерина, но и тя като всеки човек, когато върши нещо си има своите мотиви и е добре да ги погледнем от "човешка" гледна точка.
Друго, което ми направи впечатление в романа и което доста ме изненада е вплитането в историческите факти на елементи от окултното изкуство. В цитата, в началото, се споменава името - Козимо Руджиери. Има сравнително малко информация за него, но това, което се знае е, че той е бил астролог и се е занимавал с магьосничество. Тъй като е бил в обкръжението на кралицата, която също е била много увлечена от астрологията и астрономията, се е вярвало, че и тя се е занимавала със същото. Това, като факт е вмъкнато в романа и разгърнато до степен - фантастична история, а най-интересното е, че всички събития в разказа произлизат именно от тази история.
За първи път чета исторически роман, в който присъстват и заемат голямо място фентъзийните елементи. Обяснявам си го с това, че авторката се е опитала да направи романа си по-въздействащ и интригуващ. Мисля, че го е постигнала! Като се абстрахирам от това, че се разказва за реални хора и събития, се е получила доста завладяваща история - все пак това е художествена литература, а не научен труд. Така че - защо не? Това си мислех, докато четях романа, но на моменти ми идваше малко в повече - особено разказа за това, как Катерина е успяла да зачене!!!
Ще ви разкажа малко от книгата - в началото се запознах с едно малко изплашено момиче, останало сираче и отгледано от своята леля. Когато найният род - Медичи са изгонени от Флоренция, едва 11- годишна, Катерина става заложница. Три години по-късно е освободена и омъжена по политически причини за Анри - вторият син на френския крал Франсоа I. Изминават 10 години, когато най-накрая, нашата героиня успява да се сдобие с дете. Тук авторката е включила най-силният си фентъзиен момент, с който обяснява как е станало възможно това. Следват години на борба за запазване на семейството и държавата.
Книгата разказва за живота на Катерина де Медичи хронологично, но без да се задълбава в нейния вътрешен свят, чувства и емоции. Романът завладява със своите исторически подробности, дълбоките описателни сцени и добре разгърнатите драматични събития. Като цяло, той е едно дълбоко наблюдение върху историята и с добавените от Калогридис фантастични моменти е превърнат в един много силен роман. Авторката е успяла да вдъхне живот на своята история - докато бях с романа в ръка имах чувството, че гледам филм, а не че чета книга.
В "Катерина де Медичи" всеки герой си има своята болка и води своята лична борба - съпругът на Катерина, самата тя, нейните деца.
Силно впечатление ми направи една от дъщерите на кралицата и това е Марго. В романа няма да прочетете много за нея, но по някакъв начин ме заинтригува. Нежеланието и да се омъжи за този, който майка и и е избрала и намеците, с които Калогридис загатва причините за това. Като се поразрових, разбрах с радост, че има и книга, посветена на нея, която търпеливо ме чака да и се посветя!
Романът си заслужава!
Моята оценка е 🌟🌟🌟🌟!
0 Коментари