17 януари 2019 г.

"Децата на апокалипсиса" от Индра Синха

     "Някога съм бил човек. Така казват. Аз самият не си го спомням, но хора, които са ме познавали като дете, твърдят, че съм вървял на два крака съвсем като човек."

     Главният герой и разказвач в романа е т.нар. Животно. Това е прякор, който му е лепнат, защото е прегърбен дотолкова, че за да върви освен краката трябва да използва и ръцете си. Животно е 19- годишно момче, което е жертва на инцидент в химически завод, в неговия град.
     Романът е написан по реално събитие. На 03.12.1984 г., заводът Union Carbide в Бхопал, Индия се запалва и взривява. Химикалите, изпуснати в атмосферата са довели до много физически увреждания и смърт на всички, които са изложени на тях ( около 500 000 души). Индра Синха променя името на града и на компанията, отговорна за инцидента, но ни представя реалните последствия от него.
     Разказвачът в романа или още Животно записва своята история на аудиокасети. Той е сирак, отгледан в сиропиталище от монахини като най - много се привързва към една от тях - французойката Ма Франси. Чувства я  като майка и мисля, че е единственият човек, за когото му пукаше.
     Животно не иска да му съчувстват и е страшно озлобен към всички. Изказванията му са нецензурирани, използва мръсни и обидни думи, от които може да те хване срам. Поведението му е неприемливо, но до някъде го оправдавам - израснал след непрекъснати подигравки, заради физическия си недъг, той е престанал да се приема като човешко същество, приема името Животно и започва да се държи като такова. Надеждата е нещото, което понякога му вдъхва кураж, но животът почти всеки път му я погубва.

     "...ако някой ти каже, че си мързелив, това е нещо, което можеш да промениш....да те карат да се чувстваш зле, заради нещо, което не е твоя вина и не можеш да го промениш - това е жестоко."

     Животно ни среща с хората в живота си. Преломният му момент е срещата му с Ниша. Той се влюбва в нея, но осъзнава, че със своя външен вид няма как любовта му да бъде споделена. Въпреки това, той не спира да мечтае за това щастие. Покрай Ниша, Животно се запознава със Зафар, който за хората в Кхауфпур е истински герой. Зафар е богат и учен, но се отказва от всичко в името на своята кауза - да получи и раздаде възмездие за всички пострадали в тежкия инцидент. Този човек се бори за справедливост и въпреки негативното си отношение, Животно също се включва в неговата кауза.
     По цялата тази линия на разказа, ние се запознаваме с болестите и мизериите в бедните Кхауфпурски квартали; с хората там - гладни и болни, живеещи със спомените  от страшната катастрофа. За тях няма кой да се погрижи. Те вярват само в Зафар, единствен техен закрилник. Обединяват се около него и затова, дори когато една чужденка отваря болница в Кхауфпур, хората отказват да отидат, въпреки безплатното лечение. Те се страхуват да не бъдат използвани и да не провалят дългогодишната борба за справедливост, която Зафар води.
     Това е един роман, който ни среща очи в очи с една екологична катастрофа - отровен въздух, отровена вода, болести и смърт.
     Въпреки че героят не желае да му съчувстват, на мен ми стана жал за него. Той няма вина за физическото си състояние, но точно, заради него е наказан да не може да изпита много от човешките радости, да живее като животно и да бъде приеман като такъв. Той е много беден и няма шанс да се внедри в обществото. Животът му е тежък, но все пак намира сили да го живее.

Няма коментари:

Публикуване на коментар