1 ноември 2017 г.

"Татко" от Уилям Уортън

Ето ме в този момент, петдесет и две годишен и в добро здраве. Имам интелигентна, разумна и любяща жена, три хубави деца. Работя точно това, което искам и съм добър в своята област. Защо тогава не се смея на глас и от сърце?
        Ако ви споделя, че книгата ме развълнува ще е меко казано. Аз страдах, плаках, тревожех се, усмихвах се, мечтах, докато я четях. Изпитах толкова силни и различни емоции, че ми е трудно да ги предам чрез думи. 
        За какво се разказва?
        Книгата ни разказва историята на Джон, който се връща в родния дом, за да се грижи за болните си родители. Авторът набляга най-вече върху болестта и трагедията на неговия баща.

Някои хора никога не успяват да проникнат през външната, фалшива фасада; никога не виждат родителите си като обикновени хора; другите около тях им изглеждат второкачествени, включително и те самите.



         Докато живее при родителите си, Джон открива едни различни хора, майка и баща, които нямат нищо общо с представите му за тях, които има от детството си. Налага се да ги опознае отново, да се изправи лице в лице с различията между неговото и тяхното поколение. Изградените представи за живота и за семейството ще го шамаросат така, че да го накарат да  преосмисли много неща. А дали това ще му помогне в отношенията със собствения му син?

        В романа разказвачите са двама - Джон и неговият син Били. Двамата пътуват за Париж и по време на това пътуване, разказът се накъсва от спомените на Джон за дните, през които се е грижил за своите родители.  Да си призная честно, до към средата на книгата почти се бях отегчила. Разгръщах страница след страница, търсейки нещо, което да ме заинтригува. Мислех си:"Боже, какъв е този бестселър? Може би бестселър на скуката? На около 180 страници се обяснява с най-пълни подробности как Джон се грижи за баща си - как го къпе, как му готви и пр. Влудяват ме прекалено дългите обяснения. Смятам че, ако тези 180 страници се отстранят или поне съкратят, книгата ще е уникална. Въпреки това не се отказах от нея и не съжалявам. Преживях историята заедно с героите и за мен  тя е толкова истинска и толкова затрогваща, че още не мога да си избия от главата. 

        "Татко" ни разкрива една от страните на живота, от която всички се страхуваме, но и от която никой не може да избяга.Суров и далеч не романтичен, романът ни отваря очите за реалния живот и ни изнася урок по живеене, от който да се поучим. 

Бъди като пчелите и цветята - не забравяй: само слънчевите дни имат смисъл на земята. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар