20 юни 2016 г.

Самотен. Сам сред всички

      Понякога се чувстваш толкова самотен. Заобиколен от хора, но сам. Толкова ли си различен? Защо оставаш все неразбран? И ти като всички мислиш и чувстваш! Копнееш и мечтаеш! Плачеш и страдаш! Може би, защото не показваш своите емоции пред другите? 
     Дали те е страх? Да, страхуваш се! Страхуваш се от техните реакции. Тежко ти е! Но не можеш да се оплачеш, защото знаеш, че отново ще останеш неразбран и ще бъдеш осъден в техните очи. Защото си се осмелил да бъдеш искрен, да бъдеш себе си. 
     Сега, лъжеш всички, но най-вече теб самият. Живееш в една реалност, която се опитваш да приемеш. Налагаш си ограничения, които се опитваш да не преминаваш. Учиш се да бъдеш търпелив. Стискаш зъби и се мъчиш да мълчиш. Заобиколен си от хора, които те приемат като машина. Те те подтискат и те карат да се чувстваш слаб и неспособен. Дори започваш да им вярваш!
     А сега плачеш! За кой ли път?! И докога?

 снимка: pixabay.com/ Skitterphoto

Няма коментари:

Публикуване на коментар