"Султанският печат" от Джени Уайт

 
     Тялото на млада англичанка се носи по водите на Босфора. Била е убита. Младият магистрат Камил е натоварен със задачата да разкрие какво се е случило. Единствената улика виси на врата на жертвата - медальон с печата на султана.
 
    „Криминален шедьовър, изпълнен с екзотика, опиум, съблазняващ сюжет,
 смайваща развръзка."
 
    Така е представен романа на самата корица.
    Звучи доста впечатляващо, нали?
    Мисля, че усетихте "накъде бия"!
    Че е криминален - да, такъв е, но шедьовър - не! Не искам да звуча прекалено крайна още в началото, в крайна сметка романът ми допадна, но не е нещо, заради което накрая да ахна:„Уау!"
    Друго противоречие в представянето на книгата е „изпълнен с екзотика". Къде я видяхте тази екзотика или аз не разбирам? Действията се развиват в края на Османската империя. Това е време, за което авторката сама разказва - младите организират бунтове срещу властта на султана, пътуват свободно в други страни, запознати са с европейската култура и живот, опитват се да ги внесат и в техния. Ежедневието, храната, дрехите им са в синхрон с европейската мода. Екзотичното доста се губи на този фон и аз не го усетих.
    Нито сюжета беше съблазняващ, нито развръзката - смайваща. Дори беше доста предвидима. Но имаше нещо интересно, нещо, което досега не съм срещала в роман. Тук, може би, ще издам повече отколкото трябва - предупреждавам! Книгата завършва така, че ние читателите да разберем какво се е случило, но главният герой - не! Да, наистина интересно! Това се случва чрез другата история, която проследяваме, паралелно с главната.
    Първата / главната/ е в трето лице и проследява стъпките на магистрата, които извървява, за да разкрие убийството като успяваме и да надникнем в личния му живот, за да го опознаем по-добре.
    Втората история е в първо лице, разказвана от млада местна жена, разбира се, имаща връзка с основната линия на романа и от която научаваме всичко. Е, не точно всичко де, защото тук се проследява и още едно убийство, извършено преди години и...
    Както писах в началото, критиката ми е към начина на представяне романа в корицата. Под анотацията дори се споменават и джинове - моля ви, никъде в него няма и намек за тях. Иначе -  добър е! Няма да те стисне за гърлото и да те държи в силно напрежение, но е интересен, развиващ се през едно динамично време и на едно изпълнено с история място.
 
 
 
  

Публикуване на коментар

0 Коментари