"Индрише" от Катерина Хапсали — без розовите очила

 

   Много рядко се случва, роман да ме спечели още с първите си две изречения:

  "Дядо ми, Капитан Беноа, не беше нито капитан, нито се казваше Беноа.

  Беше бай Иван от село Орландовци, но не се побираше в тая истина."

   Веднага разбрах, че героите в книгата няма да бъдат идеализирани, а ще се покажат такива, каквито са в реалния живот. Това са извадки от обществото представени като напълно пълнокръвни образи.

   Героите в романа са много – единадесет и всеки разказва своята история. Това, което ги обединява са празнотите в живота им или липсващите парченца от него, за да бъде той пълноценен.

   Именно в това е и символиката с индришето. То е липсващото листенце в бурканчето със сладко от смокини, без което вкусът му няма да е същият.

   "Индрише" е роман, който ме накара да се замисля за това, колко са важни хората около мен, доколко ги познавам, колко здравина има в думата "приятелство".

   Не ми хареса истината, за която ми отвориха очите героите. Но не ги и съдя. В крайна сметка, всеки носи в себе си бурканчето със сладко и сам решава дали да му добави листенцето индрише или ще се впусне със затворени очи в приключението наречено живот.