След романа на Георги Бърдаров ,"Аз още броя дните", бях си казала, че скоро няма да чета тежки истории и минавам на книжки с по-леки сюжети.
Е, опитах, ама...ето ме пак в ръка с поредния драматичен роман.
Книгата буквално ми разби сърцето, особено след като разбрах, че е базирана върху реални събития, случили се в Канада през средата на XX век.
Основните герои са:
Маги, която на 16-годишна възраст забременява, но е принудена от родителите си да изостави току-що родената си дъщеря;
Елоди (дъщерята на Маги), чрез която авторката ни разкрива живота на "нежеланите" деца в домове, които по политически причини биват превърнати в лудници. В тези заведения невръстните момичета са били обявявани за душевно болни и принудени да се трудят за истинските такива, настанявани там.
Гласът на Елоди е много силен и емоционално въздействащ. Харесах я, съчувствах и и се молех да оцелее - физически и психически.
Маги не ми допадна. Авторката се е опитала да я представи като майка, която страда и съжалява за това, че е изоставила детето си, но още в началото тя имаше и друга възможност. Само че Маги избра по-лесната.
Семейството на Маги са героите, които оказват голямо влияние върху нея и донякъде предопределят пътя и.
Бащата на Елоди е едно от постоянните лица, явяващи се в романа, но сякаш беше като "безгласна буква" в сюжета. Всичко трябваше да се случва, както на Маги и харесва - съжалих го.
Романът е с "тежък" емоционален заряд, който може да те накара да "кипиш" от гняв, заради цялата тази несправедливост, която хората сами сме позволили да се случи!
0 Коментари