Известните жени в историята: "Мадам дьо Помпадур " от Клаудия Циглер

"Мадам дьо Помпадур" от Клаудия Циглер

"Животът е въпрос на навик. Или поне повечето неща от живота. Човек свиква и с доброто, и с лошото - с добрите и красивите неща бързо, с лошите малко по-бавно и неохотно, но с времето се пригажда и към тях. Така стана и с Жан. Тя свикна с враждебноста на придворните... Стана нечувствителна към обидите. Анонимните писма, подигравателните стихчета и песни вече не я нараняваха както преди. В известна степен самата тя прояви готовност да се примири с тях. Бе готова да плати тази цена за всичко прекрасно, с което я даряваше любовта на краля."

Жан дьо Помпадур и Луи XV

        

    Ще започна с три думи - интриги, злоба и завист. Честно - казано, не знам дали аз бих могла да живея по този начин. Жан дьо Помпадур, родена Поасон е била мразена не само от заобикалящите я хора, но и от целия народ. Обвинявана е че прахосва огромни суми пари, за да живее в лукс, докато обикновените хора мизерстват и гладуват. Авторката се е опитала да оправдае поведението на героинята, опирайки се на по-съвременни изследвания, на различни документи, дневници и нейни мемоари, но аз не съм много склонна да и вярвам. В самата книга са описани притежанията, които Жан дьо Помпадур е придобила като подаръци от краля - дворец, къща за почивка, друга къща, а за покоите и да не говоря - тънели се в разкош. Но, все пак, какъв е бил характерът на тази личност, само мога да гадая.

    Ставайки официална метреса на краля, Жан си спечелва цял куп недоброжелатели и до края на живота си е била принудена да се бори с интригите, които се "плетат" постоянно зад гърба и.  Като се има предвид фактът, че произхожда от средната класа ( нещо недопустимо до този момент във Версайския двор ), става ясна и една от причините за огромната омраза към нея. 

    Маркизата ( титла, която Жан получава, когато влиза в двора ) е будила също завист у хората, защото се е ползвала с големи привилегии и специално отношение на краля към нея. Обвинявана е, че е оказвала силно влияние върху Луи XV и политиката на Франция, което довело до упадъка на държавата.

    Ако започнете да четете романа ще ви се прииска да не вярвате на никого. Но сред цялата тази враждебна обстановка се движи една линия - на любовта. Авторката пише, че това е и основната линия, която следва книгата, но объркана и уплашена от всички предателства, подлости и лицемерие, аз едва не я пропуснах. Някак си, любовта остава на заден план, а и не знам дали да вярвам, че изобщо я е имала. Може би от страна на краля...

...спойлерчета...

    Първо, той нарушава дългогодишна традиция като си взема за метреса жена от буржоазията. 

    Второ, дори след като приключва интимната им връзка, Луи  XV не само не я заменя с друга, но и я прави придворна дама на самата кралица.

    И трето, кралят разрешава на Жан  да прекара последните дни от живота си в двора, което до този момент е било привилегия само на членовете на кралското семейство.

   Тези три факта ме карат да вярвам, че Луи XV е имал чувства към тази жена, но тя дали е имала..., е това не знам.

...❎❎❎...

    Любов и омраза, завист и страх - тези чувства не са чужди на никого и всички сме свикнали да живеем с тях. В романа, обаче, са описани много въздействащо и подържат напрежението до неговия край. Затова оцених високо книгата. От нея също така научих доста за всеизвестния Версай,  за двореца - шедьовър на изкуството, за живота там и най - вече за етикета, който е трябвало да се спазва: един параван от усмивки и любезности, зад който кипи истинският живот. 

Версайският дворец

  

      "Мадам дьо Помпадур" може да ви накара да харесате и дори да се възхитите на тази жена или обратното - да я намразите и да се разочаровате от нея. Всичко е въпрос на лична гледна точка. 

    Жена с амбиции, влюбена жена или и двете е била Жан дьо Помпадур?