"Джейн Еър" - Шарлот Бронте

   

     История за любов, принципи, мечти и надежди.

      Главната героиня, Джейн, копнее да срещне и да изпита любовта. Но израстнала с определени морални убеждения и принципи, тя поставя разума на първо място. Той ръководи живота и решенията, които взема, но дали чувството, което кара сърцето и да забързва своите удари ще вземе превес над разума? Или пък  ще се намери компромисен вариант между тях? Е, това няма да ви го издам, за да преживеете емоциите, които преживях аз, докато четете книгата.

      Основната нишка, около която се върти сюжетът е любовта. Това е един любовен роман, който обаче започва с по-далечно предисловие - от детските години на героинята.

      Отгледана до десетата си година от леля си, за която това е една огромна нежелана тежест, Джейн расте тъжна и самотна. Затова и с желание отива в пансиона, в който я пращат.  Там прекарва осем години, от които последните две става учителка. 

      Джейн доста подробно разказва за трудния живот на момичета там ( романът е написан в първо лице).  Вярва се, че писателката разказва за реалния си живот като възпитаничка в пансион, затова и романът се смята за полуавтобиографичен.

      По - нататък, тя заявява:

"Дотук описвах подробно случките от незабележимото си съществуване на почти всяка от първите десет години от живота си посветих по една глава. Но не смятам да превръщам романа си в обикновена автобиография: връщам се към спомените си, само когато те биха представлявали някакъв интерес..."

        След това пояснение, започва най - емоционалната част от книгата. Джейн има мечти, тя не желае да прекара живота си, затворена на едно място. Мечтае за живот като в романите, както и за своята независимост. С цялото си сърце иска да усети трепета на свободното съществуване: 

"  Колко полезно би било за мен да се озова сред бурите на пълната с неизвестност житейска борба и само след суровия и горчив жизнен опит да жадувам за спокойствието, което имах сега."

    Джейн събира кураж и напуска сигурното си "убежище", за да започне работа като гувернантка в едно голямо имение. На това място, както може да предположите, тя среща любовта в очите на неговия собственик. Възможна ли е тази любов? През 19 век, обществото в никакъв случай не би приело това, но дали ще е пречка за героите? А разликата им в годините (той е с 20 години по-възрастен от нея) ще имат ли значение в техните отношения? И ще се пребори ли Джейн със своите предразсъдъци? Всички тези въпроси се въртяха в главата ми до самия край на романа. Това ме държеше в постоянно напрежение - ядосвах се на моменти и се надявах, авторката да е довела историята до хубав край.                   

                                                          Ето как, Джейн описва любовта си:

" ...аз неволно устремих към него погледа си; очите ми не ме слушаха, те постоянно се обръщаха и се спираха на него. Да го гледам беше за мен голяма радост - вълнуваща и заедно с това мъчителна; скъпоценна като чисто злато, но стаила в себе си остра болка; удоволствие, каквото сигурно изпитва умиращият от жажда човек, който знае, че кладенецът, до който е допълзял, е отровен, но все пак се навежда и пие жадно освежителната течност."                                                                               

      Джейн ще се сблъска със суровия живот, ще премине през различни трудности; ще и се наложи да взема тежки решения; ще нагази дълбоко в истинския живот. И всичко това ще изгради и завърши нейният характер, така че, тя успешно да израстне като личност.

      Няма да пиша повече, защото ще започна да ви издавам части от сюжета, а искам да ви е интересно, ако решите да посегнете към тази класика на любовното творчество.