Заглавието по нищо не ми подсказваше, че става въпрос за автобиографична книга. След като разбрах това, си помислих, че даже ще ми е много по-интересна, отколкото си мислих, че ще бъде, защото аз съм "луда" фенка на биографиите. И да, наистина ми хареса!
Ето какво казва авторката за книгата си:
"...тази книга е написана с черно мляко и бяло мастило: коктейл от разказвачество, майчинство, копнеж по пътешествията и депресия, дестилиран в продължение на месеци на стайна температура."
А ето какво казвам аз: книгата засяга три периода от живота на Елиф Шафак - преди да забременее, по време на бременността и месеците след нейното раждане. Но не това е основното в нея. Набляга се върху емоциите, чувствата, желанията, които авторката изпитва. В началото, тя се разкъсва между това дали да стане майка или не. Големият и страх е, че няма да може да се справи с майчинството и с писането едновременно.
Между "философската" и дилема се появяват и другите главни действащи лица в книгата - нейните вътрешни гласове или както Елиф ги нарича " Хорът на несъзвучните гласове". Да ви призная, отначало ми беше доста странно това пресъздаване на нейното противоречиво мислене чрез т.нар. малки Палечки, на които дори им е вдъхнала физически форми, качества и присъствие. Но в последствие започнах много да се забавлявам с тях и мисля, че авторката е успяла умело да вмъкне фентъзи моменти, чрез които изключително добре успява да "раздвижи" разказа си.
"Хорът на несъзвучните гласове" или Палечките, които живеят в Елиф са в непрекъсната борба една срещу друга и това допълнително затруднява и без това раздвоената писателка, която пише:
"Аз се състоя от всички тях - в едно с недостатъците и достойнствата им, с плюсовете и минусите, книгата, която съм аз е съставена от техните истории."
Елиф Шафак все пак забременява и малко ме изгуби, разказвайки за бременността си седмица по седмица. Признавам си, в тази част от книгата, просто прелистих страниците.
( Междудругото, тук писателката е поместила и тест за родилки, който може би ще е интересен за бъдещите майки.)
Последният етап от историята е раждането на детето и последвалата авторката следродилна депресия. И тук, тя създава физическа форма на това състояние, с което разговаря и прекарва дните и месеците си разкъсвана от страхове и тревоги за майчинството и писателската си кариера.
В крайна сметка, Елиф успява да намери формулата за нейното хармонично равновесие:
" Само след като хармонизираме и синхронизираме гласовете вътре в нас, можем да станем по-добри майки, по-добри бащи и да, вероятно и по-добри писатели."
Това, което също много ми беше интересно и с любопитство "изпивах" с очи са разказите на Елиф Шафак за други жени писателки, за техния живот и избори, които са правили. Тя ни запознава с творчеството и живота на Жорж Санд, Луиза Мей Олкът, Джордж Елиът (псевдоним на Мери Ан Евънс), Вирджиния Улф и много други, опитвайки се да вземе правилното решение за себе си въз основа на тези, които те са вземали и върху това, как тези решения са повлияли на живота им. Научих доста интересни неща за тези големи писателки и дори си мисля скоро да посегна към тяхното творчество.
Ами, така! Книгата ми допадна. Смятам че не е предназначена за масовата аудитория, а и както самата авторка казва:
" Книгата е за всички, които не могат да намерят равновесната точка между многото роли и отговорности в живота си."
0 Коментари