Жан дьо Лафонтен е име, което е известно на всички. Мисля, че няма човек който да не е чувал за него - все пак се изучава в училище. Той остава в историята на литературата, като един от най-добрите баснописци. Негов учител е бил Езоп, чието творчество се усеща в басните му.
Басните са кратки произведения с поучително съдържание, чрез което се осмиват недостатъците на хората, представени с помощта на животински образи. Използвайки това, Лафонтен предизвиква тогавашното общество като публично им показва до колко е изкривена представата им за ценности, морал и уважение. Басните му са едно огледало, което отразява не външния вид на хората, а тяхната объркана ценностна система-проблем на обществото, актуален и днес.
Подбрах няколко мисли от произведенията на Лафонтен, които ще ни накарат да се замислим над важни неща от живота ни.
"Тоз, който иска друг в капан да улови, най-често сам попада в капана.
И съжалявам аз, че и до днес, уви, таз стара истина остава неразбрана."
"Жаба и плъх"
"Страхливият по нрав до днес е бивал винаги злочест... "
"Заек и жаби"
"От люде тихи бой се всеки път, а другите не са опасни. "
"Порой и река"
" Големи обещания, но що създаде той със своя ум?
Единствено и само шум."
" Планината ражда"
"Не пренебрегвай нищо ти, ако изгодно е на всичкото отгоре."
"Чаплата, момата"
"По-малко хора около гърнето с мед - такваз е била винаги играта. "
"До ггосподин дук Дьо Ларошфуко"
" О дни, о нрави! - напразно викаш ти, днес всеки иска да му се плати."
" Болният елен"
"Самотен, недодялан, навъсен, мълчалив, живееше мечок в планинските дъбрави.
От хората далеч, той беше станал див - при самота, това и със човека става."
"Мечокът и любителят градинар"
 |
| Снимка: pixabay.com/ Franc-Comtois |
0 Коментари