В този празничен ден, реших да се поразровя из архивните ми кашони, където съм си събирала всички важни за мен документи, книги, тетрадки, картички и пр. Докато си вадех един по един спомените се натъкнах на папка със заглавие "Първите ми поетични опити"(ха-ха). Не можах да повярвам! Бях напълно забравила за нея!
Настаних се удобно и започнах да прелиствам листоветете, четейки писаниците от ученическите ми години. Удивих се колко неща съм забравила и как едно по едно започнаха да се завръщат в ума ми. Разбира се има и такива, за които не мога да се сетя нищо-нито кога, нито къде, нито пък защо съм ги писала! Едно от тях е "баш" първото ми стихотворение, което съм сътворила преди 24 години (добре, че съм си записвала на листа датата на написването на творбата ми).
Та, годината е 1996, месецът е ноември, датата - 11, денят - понеделник. Стихотворението се казва "Моето коте". Не съм много сигурна, за кое точно коте съм го написала, защото сме имали не едно у дома и най-вече на село (да си призная, като дете видех ли коте някъде, хващах го и си го носех в къщи да си го гледам ;)). Та, на което и писанче да е посветено стихотворението,със сигурност ме е впечатлило достатъчно, за да ми накара да пропиша :).
Спирам дотук и с вълнение ви поднасям моето съвсем, съвсем, ама съвсем първо стихотворение! Забавлявайте се за моя сметка! Ще успея да го преглътна!
Моето коте
11.11.1996г.
Имам си аз коте
малко и красиво.
И всички го обичат,
а то е тъй страхливо!
Брат ми, с котенцето
винаги играе.
Там до гората
с него се мотае.
Омръзна му на котенцето малко
и, ей го виж, при мене тича пак,
опашка вирнало нагоре,
подвило белия мустак.
И тъй прекарваме си дните,
със котенцето наше всеки ден.
По пътищата бягаме, играем
и хич не мислим ний за другий ден!
0 Коментари