Елиф Шафак винаги успява да ме развълнува. "Копелето на Истанбул" е роман, в който авторката събира две момичета - едната туркиня, а другата арменка. Техните съдби са дълбоко преплетени без да го подозират. Копелето на Истанбул е Ася- момиче без минало, което живее само за настоящето.
"Де да можех да нямам минало... де да можех да съм никоя, да започна от нулата и да остана там завинаги. Лека като перце. Без роднини, без спомени и всички там тъпотии..."
Армануш се смята за арменско момиче. Корените и са смесени, но тя живее с миналото на своите арменски предци.
"Вие хора сте родени в арменска общност и никога не се е налагало да доказвате, че се числите към нея.....За да стана арменска американка като вас, първо трябва да открия арменското в себе си. Щом за това се иска да се върна в миналото, така да бъде, ще го направя... "
Чрез тези два образа Елиф Шафак рисува картина на минал конфликт между нациите, за който твърди, че днешните турци са в неведение, но арменците все още живеят със тежките спомени. Може би се опитва да внуши, че времето не може да се върне назад. Светът се развива и гледа към бъдещето. Не бива децата да плащат за грешките на предците си.
"Това е роман за разпилените зърна на нара. "
Това е и обединяващото звено между героите. Нарът всъщност е една брошка, която се предава от поколение на поколение и чрез която се разкрива връзката между двете момичета. "Разпилените му зърна " е метафора на семейството, чиито членове са се пръснали по света и така са разрушили целостта на семейното огнище. Романът е приятно четиво. Засегнати са сериозни теми, предадени по лек за четене и разбиране начин. Хареса ми Ася. Напомня ми на една моя приятелка, също толкова саркастична, гневна и до болка откровена. Докато четях визирах нейният профил под името и .
В романа липсват каквито и да било интриги, динамични или раздвижени сцени. Сюжетът върви леко, проследявайки съдбите на две семейства, едното с дълбоки корени в Истанбул, а другото изселено от там и намерило намерило дом в далечна Америка.
След като го прочете, човек може само да си зададе въпроса : Само случайност ли е всичко или наистина има и съдба?
View all my reviews
0 Коментари