Наскоро прелиствах книгата " Всичко за кафето" от Н. Пучеров и реших да споделя с вас някои интересни факти за тази моя любима напитка. Най-различни са легендите, които се носят за неговото откриване. Според една, шейх Омар, който е бил лекар и свещеник, се е отдал на отшелничество в една пещера. Покрай нея често прелитали красиви птици и той все се опитвал да ги хване. Веднъж, в поредния си опит, успял само да вземе в ръка няколко плодове, които птиците пренасяли в краката си. Той ги използвал за приготвяне на …
За теб друг свят ще притворя. Дом, изпълнен с блаженство ще сътворя. С неземно щастие ще те обсипя. Цялата с любов ще те засипя. На небето любовта си ще опиша. Със звездите, името ти ще напиша. В морето лика ти ще нарисувам. Всяка нощ ще те целувам. Ще те прегръщам и ще те сънувам. текст и снимка :Eli M
Понякога се чувстваш толкова самотен. Заобиколен от хора, но сам. Толкова ли си различен? Защо оставаш все неразбран? И ти като всички мислиш и чувстваш! Копнееш и мечтаеш! Плачеш и страдаш! Може би, защото не показваш своите емоции пред другите? Дали те е страх? Да, страхуваш се! Страхуваш се от техните реакции. Тежко ти е! Но не можеш да се оплачеш, защото знаеш, че отново ще останеш неразбран и ще бъдеш осъден в техните очи. Защото си се осмелил да бъдеш искрен, да бъдеш себе си. Сега, лъжеш всички, но най-вече теб с…
" Да можех да разбера - промърмори той - какво всъщност става в една книга, докато е затворена. Разбира се, вътре има само букви, отпечатани върху хартията, но въпреки това...там все пак трябва да става нещо, защото, като я отворя, всички те изведнъж се превръщат в приказка. В нея има герои, които още не съм срещал, какви ли не случки, приключения и боеве...понякога дори се развихрят морски бури или пък човек попада в непознати страни и градове. Нали всичко това по някакъв начин съществува в книгата. Е, естествено трябва да я проче…
Любовта не е само в докосването. Не е само в думите. Любовта е и в погледа. В очите, които те изгарят, когато ги погледнеш. От които кожата ти настръхва. Които предизвикват сърцето ти да прескача. Които те карат да копнееш, да бъдеш докоснат. Очите казват това, което устните не могат да изрекат. Те никога не лъжат. Нараненото сърце може да те предаде, но очите - не! Вярвай им! В тях е твоята истина! снимка: pixabay.com/Unsplash
Като лист обрулен, паднал на земята, стоеше той на тротоара и поклащаше си краката. Навел бе надолу главата, въздишаше бавно с цигара в устата. - Какво те мъчи? - попитах го нежно, а той ми махна с ръка небрежно. - Кажи ми, боли ли те нещо? Тогава, той отвърна ми горещо: - За болката ми няма да намериш лек! Върви си, остави ме! Аз съм лош човек! - Защо изричаш тези думи тежки? Всички сме хора и си имаме болежки! А той ми отговори със затворени очи: - Така е, всеки греши, но грешките ми никой не може да прости! Пропих се и па…
По утъпкания път вървя, мръсна, гладна и сама. Демони страшни ме следят, неотлъчно зад мен вървят. Но аз не спирам и крачка ускорявам. Още малко вървене остава - се надявам. Там, накрая на пътя да намеря любов, храна и чиста постеля. Колко е трудно, когато назад погледнеш и само празни погледи срещнеш. Това ме кара все по-бързо напред да вървя, въпреки страха да не сгреша. Но как можех да остана и самотата да поема. Лъжливи думи и усмивки, не исках да приема. Сърца от лед сковани! Души от злоба обладани! Не съм като тях, оп…
"Пътят към другите светове е вътре в теб самия!" "Твоята душа е като покрив, а чувствата ти са браздите на душата ти! Когато браздите се заличат, ти се опитай да пиеш вода от покрива!" мъдри мисли от филма "Великолепният век" снимки: pixabay.com/MelKro
Destiny by Sally Beauman My rating: 4 of 5 stars Интересен роман. Доста време ми отне, докато го прочета. Но като се има предвид обемът (900 стр.) и малкото време, което можех да отделям за четене през деня, е разбираемо. Все пак успях. "Карма" представлява един реален поглед върху живота. Тайни и интриги. Любов, но не някаква провъзнесена. Егоизъм и лицемерие. Героите търсят своето щастие. Всеки се стреми да задоволи собствените си нужди. Истинският живот. Сюжетът се върти, около двама…
Невероятна книга! Прекрасна! Нямам думи! С този роман, авторката ме спечели като нейн верен фен! С нетърпение ще започна да чета следващата и книга! "Къща на брега на морето " е много вълнуващ роман! Дори, думата "вълнуващ" е твърде слаба, за да го опиша. Книта започва от детството на главната героиня, Флориана, което е силно преплетено със събитията, които се случват петдесет години по-късно. Авторката умело прескача през годините и още по-умело ни увлича в сюжета. Една детска любов, една истинска о…
ТЯ беше щастлива. Имаше мъж, който я обичаше и деца, които я радваха. ТЯ - жената от село, която ставаше на разсъмване, за да приготви закуската, да нахрани животните и да отиде на полето. Прибираше се късно и работата и продължаваше - да прибере животните, да сложи вечерята, да изчисти след това. Но това не и тежеше, защото не беше сама. С нея беше семейството и, което и помагаше и я подкрепяше. Така минаваха годините - в радости и трудности, и ТЯ беше щастлива. Децата и порастнаха, напуснаха скромната къщичка на тази…
Никой не знае колко ми липсва, годините си минават, но мъката ми не стихва. Моя дядо аз много обичах, като дете все със него тичах. Гонехме овцете, хванати за ръцете. Дядо ми беше овчар, на стадото - господар! Водеше животните в полето и вземаше със себе си мен - детето. С дядо много обичахме да играем на карти. Той все ме радваше като нарочно се предаваше. А вечер казваше на баба: "Манджичка първо на детето сложи! Уморено е! После нека да си полежи! Дядо обичаше истории да ми разказва, часове със мен да си приказв…
Дървото все още беше там. Необезпокоявано от никой през всичките дълги години, откакто тя замина. Само бе станало още по-високо. Тук, Алекс бе срещнала първата си любов. Сега, след толкова време, стоеше пред него и спомените я връхлитаха един след друг. Беше последна година в училище. Нямаше търпение да завърши и да се запише студентка в някой университет. Без значение кое ще е. Искаше само да се махне от тук. Тя мечтаеше за живота в големия град. Ненавиждаше това село, в което трябваше да живее. Тук нищо не се случваше. Всички се …