Прости ми
Бавно отварям очите си. Усещам болки по цялото си тяло, но… аз съм жив! Лежа на леглото в дома си и постепенно лентата на спомените ми се връща назад, което ме кара да осъзная какво ми се е случило. За бога – не трябваше ли сега да лежа на дъното на една улична шахта? Сънувал ли съм? Да! Било е само сън! - Тя е в болницата, а ти си лежиш спокойно в това легло! – чух глас. Огледах се, нямаше никого, а този глас…? - Времето минава, какво чакаш още! И не , не си сънувал! Спомни си! В главата ми забушува буря. Последн…
ТЯ беше щастлива
ТЯ беше щастлива. Имаше мъж, който я обичаше и деца, които я радваха. ТЯ - жената от село, която ставаше на разсъмване, за да приготви закуската, да нахрани животните и да отиде на полето. Прибираше се късно и работата и продължаваше - да прибере животните, да сложи вечерята, да изчисти след това. Но това не и тежеше, защото не беше сама. С нея беше семейството и, което и помагаше и я подкрепяше. Така минаваха годините - в радости и трудности, и ТЯ беше щастлива. Децата и порастнаха, напуснаха скромната къщичка на тази…
Дървото на любовта
Дървото все още беше там. Необезпокоявано от никой през всичките дълги години, откакто тя замина. Само бе станало още по-високо. Тук, Алекс бе срещнала първата си любов. Сега, след толкова време, стоеше пред него и спомените я връхлитаха един след друг. Беше последна година в училище. Нямаше търпение да завърши и да се запише студентка в някой университет. Без значение кое ще е. Искаше само да се махне от тук. Тя мечтаеше за живота в големия град. Ненавиждаше това село, в което трябваше да живее. Тук нищо не се случваше. Всички се …
От играчка - плачка. Лъжата
Тя много го обичаше. Всичко започна на шега за нея. Не мислеше, че той ще се окаже точният човек. Излъга го за всичко, освен за името си. Смяташе, че е забавно. Не предвиждаше дълготрайни отношения с него. Сега, няколко месеца по-късно, той и предлагаше да заживеят заедно. Каза му, че трябва да почакат още малко време. Но не го мислеше. Искаше го толкова, колкото и той. Но се страхуваше. Страхуваше се от лъжите си, които колкото и дребни да бяха, си оставаха лъжи. Беше му казала, че живее сама с болната си майка в малко селце, …
Нежеланото дете
Той не и вярваше. Тези престорени сълзи бе виждал и друг път. Всичко за него беше фалшиво и той не можеше да повярва отново на жена. И не искаше. А, сега и това с детето. "Щял да става баща. Тази жена си е изгубила ума." Той настоя, тя да махне детето. Не го желаеше. Никога не е искал да има дете. За него това бе голяма грешка и тя трябваше да бъде поправена. На другия ден, тя му се обади, за да му каже, че вече е в клиниката, където до час "проблемът" му ще бъде решен. Той въздъхна. В този момент, обаче, изпи…
Неизпратените писма
- Ще избягаме заедно! - Изрече развълнувано момчето. - Знаеш, че това е невъзможно! А кой ще остане при майка? - Притеснено му отвърна момичето срещу него. - Нямаме си никого и не мога да я оставя сама. - След тези думи цялото и тяло се разтърси от плач. Момчето я прегърна. Стояха така дълго време. И двамата осъзнаваха, че се виждат, може би, за последен път. - Ще ти пиша. И когато стане възможно, ще се съберем отново и вече никой няма да може да ни раздели! Те постояха още…
Съдба или не? Мъжът от спирката
Лина закъсняваше за работа. За пореден път. Автобусът спря и тя бързайки да слезе се спъна на стъпалата и буквално полетя напред. Не видя какво стана, но усети ръцете, които я държаха. За нейн късмет пред вратата на автобуса беше застанал някакъв мъж. Лина вдигна поглед към него. - Добре ли сте? - попита я той. "Господи, какъв мъж! Аз съм в Рая! Не може да е реален!" - Добре ли сте? Лина толкова се беше омаяла от него, че изобщо не чуваше нищо. В един момент…
Тайнственият обожател
Тя тъкмо посегна към дръжката на вратата, когато погледът и бе прикован от малко листче хартия, стърчащо изпод изтривалката. Любопитството я накара да го вземе и на него прочете: " Обичам те ". Очите и се разшириха от изненада. Започна да се чуди дали е оставено тук нарочно или е изпаднало от някой. Тайничко се надяваше да е за нея. Все още мислеше за тази бележка, когато си легна вечерта. Тогава телефонът и извибрира. Беше получила SMS. " Обичам те - започваше SMS-а. Това я накара да се изправи, а с…
Разочарованието. Без чувства, нали?
Тя го погледна. Очите и изразяваха толкова много емоции. Надяваше се да види искрата в неговите. Но там нямаше нищо. Погледът му беше вял и не изразяваше никаква емоция. "Това ли беше? Нима това е краят?" - питаше го тя, с очи. - Знаеш, че не те обичам - прошепна той. - Без чувства, помниш ли? Ти го поиска. - Тогава мислех така, признавам. Но сега...- малка сълза се плъзна по бузата и. - Не, не казвай нищо повече! Няма да има никакво значение! Не си го причинявай! …
Eli's books
