"Мадам дьо Помпадур" от Клаудия Циглер "Животът е въпрос на навик. Или поне повечето неща от живота. Човек свиква и с доброто, и с лошото - с добрите и красивите неща бързо, с лошите малко по-бавно и неохотно, но с времето се пригажда и към тях. Така стана и с Жан. Тя свикна с враждебноста на придворните... Стана нечувствителна към обидите. Анонимните писма, подигравателните стихчета и песни вече не я нараняваха както преди. В известна степен самата тя прояви готовност да се примири с тях. Бе готова да плати тази цена…
"Сведох поглед. Отначало не исках да взема камата, но тя ме привлече като мрака в очите на Козимо Руджиери. Сега се взрях в дланта, забила острието и видях същият мрак у мен. Казвах си, че ще го направя за рода Медичи; всъщност го направих, защото бях любопитна и исках да видя какво е да убиеш човек. Като Лоренцо, аз научих отрано, че съм способна да убивам. И ме ужаси мисълта, докъде ще ме отведе тази способност." Още в първите страници на романа, Джийн Калогридис ни загатва с каква ли…
Книгата ме привлече, заради историческата си тематика. Имам слабост към такъв тип книги. Миналото винаги ме е привличало и чрез книгите, аз пътувам назад в него и изживявам живот напълно различен от моя. Не че не си го харесвам, но това е една страст, от която не мога да избягам. Та, да се върна на "Дезире". В анотацията се казва," че това е една любовна история, чудесно втъкана в историческите събития на Великата френска буржоазна революция". Но на мен ми се стори, че по-скоро заобикаля историческите събития…







