Аз чета всякаква литература. Харесвам всички нейни разновидности. Имам си "любимци" във всяка една от тях. Но, както е в живота, винаги едно нещо те привлича повече от друго. Така е и при мен относно книгите. Огромно влечение изпитвам към историческите романи и биографиите.
Честно - казано, все още трудно си обяснявам това, тъй като, когато бях ученичка, въобще не харесвах историята. Беше от предметите, които буквално ме измъчваха с огромното си количество от дати и имена - особено дати. Направо се побърквах в опитите си да ги запомня всички и резултатът от това е , че днес помня само някоя-друга дата, от тези, за които се казва, че е срамно да не ги знаеш. Мисля, че точно това ме отблъскваше от историята и бях загубила всякакъв интерес към нея.
Днес , след толкова години, си давам сметка, че ако историята беше малко по-разказвателна, както е във филмите и романите, със сигурност щеше да е любимият ми учебен предмет и нямаше да имам нужда сега да си наваксвам пропуснатите исторически знания, а само да ги обогатявам.
Това правят за мен историческите романи. От тях научавам много - за хората преди нас, за тяхната култура, хранене, обичаи, мислене и начин на живот. В някои от тях мога да се преоткрия и разпозная. Тяхното наследство определя мястото ми в света, както и на всички останали. Както казват, важно е да знаем кои сме и от къде идваме. Нашите ценности сме наследили от нашите предци и т.н. и т.н.
Историческите романи не са суха теория и ми дават по - пълна представа за времето и хората, живеели в определен негов период. Разказват ми увлекателно за начина им на живот и емоционално за техните мисли и чувства.
Както монетата има две страни, така и хората не са само статични фигури, за които ни говорят фактите и датите. Зад всяко тяхно решение стоят различни емоции, повлияни от разнообразни мотиви. И точно романите са тези, които ми дават възможността да ги опозная, да се опитам да ги разбера и да премисля гледните си точки.
Главната особеност на историческите романи и биографиите е, че при тях не може да се измисли край, който да зарадва всеки читател. Краят е такъв, какъвто е! Ще попитате, че кое му е интересното на тези романи, след като им знаем края? Интересното в този жанр не е в очакването на желания край, а в начина на пресъздаване на събитията, в изграждането на характерите на личностите и превръщането им в близки до нас хора, карайки ни да осъзнаем, че и те са като нас, но просто са живели в друго време, при други условия.
Историческите романи не ни дават достатъчна свобода на въображението, но пък успяват силно да ни развълнуват, знаейки, че дадената история е истинска, изживяна и благодарение на писателите, тя стига до нас под формата на един вълнуващ и интригуващ сюжет, от който да се учим и да си вадим поуки.
Едни от най-любимите ми романи от този жанр са "Роксолана" от Павло Загребелни и "Морякът на кон" от Ървинг Стоун, които силно ви препоръчвам.
Верен фен на този жанр:
0 Коментари