13 юли 2017 г.

"Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак


"Възхитителен и бляскав роман от онези, които могат да променят живота ти завинаги."                                                                               Ню Йорк Таймс 


     За пръв път се докосвам до творчеството на Маркъс Зюсак и със сигурност няма да е и последният. Роден от майка - германка и баща - австриец, той израства с историите, които са му разказвали за ВСВ. Наученото за едни от тай-тежките години в световната история, авторът ни разкрива в книгата "Крадецът на книги", превърнала се в бестселър и екранизирана през 2013 г.
   Ако още не сте чели книгата, първо я прочетете и след това гледайте филма, за да не се изгуби вълнението от самото четене.

"Хората наблюдават цветовете на деня само в началото и в края му, но за мен е ясно, че всеки следващ миг денят преминава през множество сенки и интонации. Един единствен час може да се състои от хиляди различни цветове."

   Основните настроения в тази книга се определят от цветовете. Онези цветове, които разказвачът вижда.  А той не е авторът, а самата Смърт. Тя не е страшна, не е лоша, а напротив - Смъртта е нежна, дори милостива.


"Аз видях крадеца на книги три пъти."

      Смъртта има сърце и то е завладяно от едно немско момиче, което  среща за първи път край железопътната линия. По - късно ще прибере в джоба си записките за живота на това дете, за да ни ги разкаже в този роман.


Военна Германия, покрайнините на Мюнхен

     Момичето се казва Лизел. Нейната история започва на улица "Химел", № 33 от дома на приемните и родители, където е настанена, след като майка и я изоставя. Тук тя ще опознае истинската сила на любовта и приятелството. 
     И удоволствието от четенето. 
     В книгата се разказва нейната история и именно Лизел е т.нар. крадец на книги. Тя няма пари за тях, затова просто си ги взима. Книгите са тези, които и носят утеха и спокойствие в трудните години, през които живее. Книгите сплотяват и носят мир по време на бомбадировките.
     Романът обхваща период от четири години. Лизел е 10- годишна. Войната започва. Идват мъчителни дни. Бедните стават още по-бедни. Евреите са на път да бъдат унищожени. Немците се крият в мазетата си по време на нападение. Но цялата тази картина заема втори план. Най- отпред стои Лизел с нейните емоции и копнежи присъщи на всяко дете, което е имало нещастието да живее през това мрачно време.
     Но симпатичното русо момиче е оптимистка. Тя се надява. Вярва. Живее като всяко нормално дете в ненормален, според мен, свят. Малката героиня, любимката на Смъртта живее бедно, но не се оплаква, чете, пише, ходи на училище, има си приятел, който най-много желае да получи една нейна целувка. Двамата заедно ще извършат доста подвизи и ще си сближат силно.
     За Руди (така се казва най-добрият и приятел), както и за другите основни герои в книгата няма да ви разказвам. Ще ви ги представя с по един цитат, който извадих за всеки от тях. Истинското запознанство с тези лица ще го направите сами, докато четете "Крадецът на книги".

Ханс Хуберман
"Той обичаше да пуши. Онова, което най-много му харесваше в пушенето беше свиването на цигарите. По професия беше бояджия и свиреше на акордеон."

Роза Хуберман
"Готвеше ужасно. Притежаваше уникалната способност да вбеси всеки човек, когото срещне. Но тя обичаше Лизел Мемингер. Просто нейният начин да показва това беше особен."

Руди Щайнер
"На улица "Химел" го смятаха за малко луд. Причината беше един случай..., при който една нощ той се боядиса целия черен и пробяга разстоянието от 100 метра на местното игрище."

Илза Херман
"Пред себе си имаше само една тъжна жена("с лице като празна страница") и стая пълна с книги."

     И един много важен герой в тази книга - Макс Ванденбург
"Докато го наблюдаваше, Лизел вече забелязваше приликите между този непознат и нея. Те и двамата бяха пристигнали на улица "Химел" в състояние на тревога. И двамата имаха кошмари."

     "Крадецън на книги" успя да грабне вниманието ми още със самото си начало.

"ЕТО ТИ ЕДИН МАЛЪК ФАКТ. ТИ ЩЕ УМРЕШ"

   Впечатли ме със стила, в който е изложен текстът - досега не бях чела книга написана по този начин, но ми хареса. Различното винаги успява да възбуди интереса ми. Заглавието по никакъв начин не ми загатна за какво се разказва в книгата. Когато прочетох анотацията, реших че ще ми е интересна. Допадна ми. Развълнува ме. Накара ме да се замисля за живота и за всичко човешко в него. С две ръце я препоръчвам!





Няма коментари:

Публикуване на коментар