Мъгла

Мъгла,
навсякъде пред мен е тя.
Тръпки ме побиват и обръщам и гръб,
цялата треперя, но не е от студ.

Мъгла,
все повече ме приближава.
Краката ми се подкосяват -
още малко остава.
Скоро цялата ще ме обвие.
Да  изкрещя се опитвам,
но гласът ми се крие.

Мъгла, 

страх и ужас ме обземат.
Демони с мислите ми си играят,
искат да ги превземат.
Момента настъпи,
не искам, но се предавам,
душата си на дявола отдавам.

снимка: pixabay.com/Mysticsartdesign/620