20 октомври 2016 г.

Доброто старо видео

октомври 20, 2016 0 Comments
      Преди няколко дни, при поредното ровене из шкафове и гардероби, малкият ми син попадна на интересна находка. След направен първоначален оглед ме попита :
            - Мамо, какво е това? 
            -Това е старото ми видео. 
         Изглежда отговорът ми не успя да задоволи любопитството му и той продължаваше да ме гледа въпросително. Апаратът беше в кашонче, в което имаше и няколко видеокасети. Взех едната и започнах да му обяснявам. 
        - Това е видеокасета  - и я завъртях пред него - на нея се записват филми, музикални клипове, лични клипове.  Касетата се  поставя във видеоустройството, което се свързва към телевизора и можем да гледаме записа. 
       Видеото отдавна е неработещо и нямаше как да му демонстрирам, как функционира, а и след моето не много добро обяснение, малкият изгуби почти веднага интерес към него. 
Сложих го отново в кашончето и го върнах на мястото му. Знам, че вече не ми трябва и няма как да го използвам, но и ми се свиди да се разделя с него. Наречете го носталгия или... незнам.

Грип

октомври 20, 2016 1 Comments
О, грип, как ме хвана!
Така приклещи ме, че не мога да стана!
О, грип, от къде дойде?
Здравето ми как само взе!

От дни лекарства пия,
опитвам се да те надвия.
лесно не искаш да се предадеш
и малко спокойствие да ми дадеш.

С кашлица ужасна ме наказваш,
с болки, силата си ми показваш.
О, грип, тъй жесток си с мен,
не те издържам повече и ден!

Отивай си, че веч ще полудея,
а само за един - едничък сън копнея.
О, грип, как ме хвана!
Махай се, че здраве не ми остана!


16 октомври 2016 г.

Цветовете на есента

октомври 16, 2016 0 Comments
     Цветовете на есента са също толкова красиви и вълнуващи, както тези през лятото. Трябва само да имаме очи, за да ги видим и сърце, за да ги усетим. Красотата на природата е навсякъде около нас - да и се насладим!












"101" - забавна игра на карти

октомври 16, 2016 0 Comments
     На тази игра с карти ме научи моят дядо. Много обичахме да  я играем. "101" - нарича се така, защото това са точките, които трябва да се съберат, за победа. Сега ще ви обясня правилата на играта.   
      Играе се със всички карти. Раздават се по шест на човек и четири се слагат за пазар. Всяка карта си отговаря на стойността, която е, като асото се смята за 11 и за 1. Играта, всъщност, представлява проста математика. Всичко, което трябва да се прави е да се смята.
   Например, на пазара има петица, четворка, асо и дама. Започва смятането. Петица и четворка правят деветка. Ако имаш 9 взимаш двете карти и заедно с твоята ги отделяш на една страна. Четворка, петица и асо - десsтка, асо и дама - поп ( отговаря на 14), асо и девsтка - 10, асо и четворка - 5. Ако имате петица вземате асото, четворката и петицата, която е на пазара и т.н.
      След като свършат картите в ръцете се раздават по нови шест и така, докато свършат всички карти. Който вземе целия пазар, печели една точка допълнително. Например, ако на пазара има асо, четворка, петица и десятка, а вие имате десятка в ръката - вземете всички карти от пазара. Тогава другият слага карта от своите за пазар и ако насрещният няма с какво да я вземе - слага и той.
     Който има повече карти в края на играта печели допълнителна точка. За точка се броят всички карти от 10 нагоре, като асото се брои за 2 точки.
      Ами, това е!
     Играта е много лесна и интересна!
     Забавлявайте се !


15 октомври 2016 г.

В сърцето ми ще си

октомври 15, 2016 0 Comments
Останах сама,
ти замина - там, високо в небето.
Ръце нагоре протягам, за да те стигна,
че пълно е с болка сърцето.

Звезда заиграва,
по-силно почва да блести.
Гледам я с надежда и си мисля:
"Може би това си ти?"

Знам, че не мога да те върна,
дори и света да преобърна.
Но всяка вечер поглед към небето отправям,
"Обичам те" - мълвя и за всичко друго забравям.

Ще се науча отново да живея,
ще започна пак и да се смея.
Но в сърцето ми, завинаги, ще си,
споменът за теб не ще се заличи.





Гняв

октомври 15, 2016 0 Comments
Гневът цялата превзел ме е,
лошите мисли не мога да спра!
Душата ми иска да обземе,
от него не мога да се отърва!

Тежките думи, обидни, все са ми в ума.
Как да потуша ги? Как да се отърва?
Не мога да спра и продължавам да се гневя.
Желание само едно имам - да си отмъстя!

Знам, че не трябва да мисля така!
Знам, че е грешно!
Знам, че не трябва да се оставям на гнева!
Искам помощ сега, моля ви - спешно!

Искам само да се успокоя,
искам да мога да се усмихна!
Искам лошите чувства да забравя
и да успея да ги подтисна! 

Не съм лош човек, лошо не мисля!
Не желая, аз, никому зло!
Как да съм спокойна, обаче, не мога да измисля,
а искам да  върша само добро!

Гневът ни прави грозни хора
и днес съм най-грозна на света!
Казват прошката лекува, 
но ще мога ли да простя?

И как, за бога, как да го направя, 
като от гнева си, аз не мога да се избавя!
Съвет ми дайте, протегнете ми ръце,
нека успеят да докоснат моето сърце!


10 октомври 2016 г.

Ютия с въглени

октомври 10, 2016 0 Comments
     Тази стара ютия е изработена от желязо. Има капак, който е закрепен на ос в единия си край, за да може да се отваря. От там се слагат въглени, чрез които ютията се загрява и се гладят дрехите. Капакът е с дървена дръжка, която предпазва ръцете от изгаряне. 
     Знаете ли, че първата ютия е изобретена през XV век. Използвала се е до средата на XX век, приблизително. Електрическият и вариант се е появил към 1900г.


1 октомври 2016 г.

Да останеш верен на себе си

октомври 01, 2016 0 Comments
    "Единственото ти        задължение през всичките животи е да си верен на себе си. " Ричард Бах 
     Какво означава да си верен на себе си? Да отстояваш своето мнение, да следваш своите принципи, да не допускаш в съзнанието си мисли, които могат да те объркат. Много е трудно, нали?  Животът ни поставя в най -различни ситуации, които ни карат да предадем онова, в което вярваме. 
     Да бъдеш верен на себе си означава да си готов за цената на своите убеждения. Преди няколко дни прочетох една книга, в която се запознах с герой, който следва без грам колебание своите принципи. Но точно, заради това е обрисуван като отрицателна личност. Това е цената, която той плаща. 
     Но как да останеш верен на себе си? 
   Борбата между това, което ти отстояваш и онова, се очаква от теб  е тежка. Ако се предадеш и направиш това, което трябва, според другите, ще си добър. Ако се застъпиш за своите виждания и убвеждения, тогава ще си лош. Това е цената, която изисква от теб обществото. 
   Да останеш верен на себе си е изпитание. Осъзнато или не, хората, около нас постоянно ни притискат, искайки да наложат своите принципи. Отказа ни, измъчва ,както тях, така и нас. Така е, защото всеки желае да живее по собствените си правила. 
      Но какво ще стане, ако се оставим в ръцете на другите? 
     Какво ли? Ще живеем по течението. Накъдето ни отведе. Ще подтискаме емоциите си, а от това, определено няма да ни е по -добре. Животът ни ще се превърне в тежест. Идеалният вариант е някъде между отстояването и примирението. Нашите принципи са нашата същност. Не бива да се отказваме от тях, но и не бива да им позволяваме да ни обсебват. Смятам, че винаги може да се намери компромисен вариант,  в който да останем верни на себе си, без да нараняваме другите. Компромиси, обаче, се правят от всички страни. Трябва да бъдем такива, каквито сме, без натиск върху останалите за отказ от това да бъдат себе си. 

Вкусно за закуска

октомври 01, 2016 2 Comments
Ако някой ми беше казал, че ще закусвам по този начин, щях много да се смея. Никога не съм била привърженик на здравословното хранене и храни. Предпочитах да закуся с една току-що изпечена и топла баничка..  
 С годините, обаче, баничките и другите бързи закуски, с които се хранех, ме дариха с голям корем и доста килца над нормата. Не мога да не си призная, че все още изпитвам желание да си взема нещо мазничко от някоя пекарна или да си приготвя любимите спагети смесени с всичко, което имам в хладилника. Изкушението е голямо, но се опитвам да му устоявам. Трудно е, знам, но веднага, когато започвам да изпитвам подобни желания, започвам да се атакувам с мисли.
"Не си и го помисляй! Знаеш, че за да си купиш дънките, които толкова ти харесват, трябва да стискаш!"
или
"За бога, искаш да си здрава, а пак мислиш за вредна храна! Не забравяй, че имаш за кого да живееш!"
и подобни.
      Днес, обаче, здравословните закуски не ми изглеждат толкова безнадеждно незасищащи и безвкусни. Открих много интересни начини да си приготвя сутрешното хранене, което хем да ми е вкусно, хем да ме засища. Най-любимата ми закуска е овесени ядки,накиснати в кисело мляко с една лъжичка мед. Много е вкусно и се приготвя за секунди,  което за мен е важно, особено в делничните дни, когато съм на работа.

За отказването от цигарите

октомври 01, 2016 0 Comments
    Моят опит с отказването на цигарите е дългогодишен. Много, ама наистина много време ги спирах и все - от утре. Или пък минавах с думите :"Ще ги намаля и постепенно ще спра да пуша. " А най-редовната ми реплика беше :"Само една цигара и край! "

     Както се досещате нищо от това не даде резултат. Незнам кого съм заблуждавала повече - другите или себе си.
     В крайна сметка спрях цигарите от раз. Ще излъжа, ако кажа, че беше лесно.
     Не! Не беше лесно! Въобще!
     Преживях много труден период, в който бях стотици пъти на границата на провала. Първите седмици мислех само за тези вредители. Не можех място да си намеря. Бях, буквално, кълбо от нерви. За главоболието да не говоря! Пълен ужас! Но устоях! Държах се за волята си, както за спасителен пояс. Страшно много ми помогна подкрепата на хората около мен. Всички ме разбираха и знаеха как да се справят с преобладаващото ми лошо настроение. Бяха постоянно до мен и стоически изтърпяха емоционално негативния ми заряд, породен от липсата на никотин.
     Вече не броя месеците, от както не пуша. Но и не мога да твърдя, че съм забравила как се прави. Дори и след толкова дълго време имам моменти, в които ми се приисква да запаля. Разбира се, сега много по лесно преодолявам това желание. И се чувствам много по -добре. Преди,  когато бях пушачка, не осъзнавах колко грозен и неприятен навик е това. Сега, когато се размина с някой, който е пушил, веднага усещам мириса на отровата. Като се сетя, че и от мен се е разнасяла такава миризма, се засрамвам. Определено не бих искала да се върна към това. Естествено,мога само да съм благодарна на волята си, в която до преди не вярвах. Както и на моите близки, които ме подкрепяха в тази борба.
"Най-трудната борба на всеки човек е борбата със самия себе си! "

Опитът ме научи

октомври 01, 2016 0 Comments

     Колкото и да си ми говорили, колкото и образователни филми да съм изгледала, на колкото и поучителни ситуации да съм била свидетел, от нищо това не съм си вземала поука. Не бях се замисляла, но явно съм живяла на принципа " око да види, ръка да пипне". Изпитах на своя гръб много от нещата, за които винаги са ме предупреждавали да внимавам.                                                                         Да, ама, пусто сърце, пита ли ме?                         Но не съжалявам! Няма за какво. Каквото е било, било е! Със съжаление не се живее. А пък, как бих могла да съжалявам за неща, които в определен момент съм искала. Желанията на хората се променят с годините. Преди съм искала едно, сега друго и пр. Това не ме кара да се чувствам виновна за нещо или пък да изпитвам съжаление. Грешките, които съм допуснала са били необходими, за да разбера какво всъщност желая. Те са моя ценен житейски опит, моят истински учител.
      Сега живея на прнципа :"Внимавай какво си пожелаваш!", но не мога да си изкривя душата и да ви заявя, че вече не греша. Но тези грешки са нови. От старите съм си взела поука. А от тези новите - ще дойде времето и от тях да се поуча. Затова, аз вярвам, че единствено опитът може да ни научи да живеем.

Ей така се живее 100 години

октомври 01, 2016 0 Comments
     Всеки иска да живее щастливо. Да се радва на живота. С усмивка да започва своя ден и с усмивка да го завършва. Звучи прекрасно, но в действителност това е най - трудно постижимата цел на човек. 
     Прочела съм много статии и книги, в които пишещите се опитват да ни обяснят какво е щастието, как да го постигнем и как да го съхраним. Всеки автор показва своята представа за щастлив живот с примери и аргументи, които да ни мотивират и да ни вдъхнат надежда; да ни помогнат в постигането на нашия вътрешен мир. И всички са прави, според мен, защото хората са различни и всеки върви по свой собствен път. Не може да има една формула за щастие, която всички да следват.
     Наскоро прочетох една много умна мисъл.
     "Тайната на щастието не се състои в това да правиш, каквото ти харесва, а да харесваш онова, което се налага да правиш. "
     Това е! Това е истината за мен. Едва, когато се научим как да се чувстваме удоволетворени от това, което правим, от това, което ни заобикаля, от живота, който живеем, едва тогава ще разберем какво е щастието. Вместо да мрънкаме и да се оплакваме, просто трябва да приемем нещата такива, каквито са; да не се ядосваме за глупости и дреболии. "Защо не си готова?, Защо не ми вдигаш телефона? " и пр. са ситуации, от които могат да произлязат страхотни скандали. Това са напълно излишни ядове ,които сами си създаване. С времето разбрах, че за неща, които по никакъв начин не могат да повлияят на живота ми, не бива да си разболявам нервната система.
     Затова, за да живеем пълноценно, трябва да харесваме живота си, да търсим положителното в него, а не да си фокусираме вниманието върху негативните неща. Нужно е спокойствие и желание да направиш от нещо, което не ти допада, друго, на което да се наслаждаваш.
     Знам,че написаното и неговото осъществяване  са две различни неща. Но, ако искаме да бъдем доволни от себе си, нужно е да се усмихнем и да не се впрягаме много, много.
     Ей така се живее 100 години!