20 октомври 2016 г.

Доброто старо видео

      Преди няколко дни, при поредното ровене из шкафове и гардероби, малкият ми син попадна на интересна находка. След направен първоначален оглед ме попита :
            - Мамо, какво е това? 
            -Това е старото ми видео. 
         Изглежда отговорът ми не успя да задоволи любопитството му и той продължаваше да ме гледа въпросително. Апаратът беше в кашонче, в което имаше и няколко видеокасети. Взех едната и започнах да му обяснявам.

Грип

О, грип, как ме хвана!
Така приклещи ме, че не мога да стана!
О, грип, от къде дойде?
Здравето ми как само взе!

От дни лекарства пия,
опитвам се да те надвия.
лесно не искаш да се предадеш
и малко спокойствие да ми дадеш.

С кашлица ужасна ме наказваш,
с болки, силата си ми показваш.
О, грип, тъй жесток си с мен,
не те издържам повече и ден!

Отивай си, че веч ще полудея,
а само за един - едничък сън копнея.
О, грип, как ме хвана!
Махай се, че здраве не ми остана!


16 октомври 2016 г.

Цветовете на есента

     Цветовете на есента са също толкова красиви и вълнуващи, както тези през лятото. Трябва само да имаме очи, за да ги видим и сърце, за да ги усетим. Красотата на природата е навсякъде около нас - да и се насладим!












"101" - забавна игра на карти

     На тази игра с карти ме научи моят дядо. Много обичахме да  я играем. "101" - нарича се така, защото това са точките, които трябва да се съберат, за победа. Сега ще ви обясня правилата на играта.   
      Играе се със всички карти. Раздават се по шест на човек и четири се слагат за пазар. Всяка карта си отговаря на стойността, която е, като асото се смята за 11 и за 1. Играта, всъщност, представлява проста математика. Всичко, което трябва да се прави е да се смята.
   Например, на пазара има петица, четворка, асо и дама. Започва смятането. Петица и четворка правят деветка. Ако имаш 9 взимаш двете карти и заедно с твоята ги отделяш на една страна. Четворка, петица и асо - десsтка, асо и дама - поп ( отговаря на 14), асо и девsтка - 10, асо и четворка - 5. Ако имате петица вземате асото, четворката и петицата, която е на пазара и т.н.

15 октомври 2016 г.

В сърцето ми ще си

Останах сама,
ти замина - там, високо в небето.
Ръце нагоре протягам, за да те стигна,
че пълно е с болка сърцето.

Звезда заиграва,
по-силно почва да блести.
Гледам я с надежда и си мисля:
"Може би това си ти?"

Знам, че не мога да те върна,
дори и света да преобърна.
Но всяка вечер поглед към небето отправям,
"Обичам те" - мълвя и за всичко друго забравям.

Ще се науча отново да живея,
ще започна пак и да се смея.
Но в сърцето ми, завинаги, ще си,
споменът за теб не ще се заличи.





Гняв

Гневът цялата превзел ме е,
лошите мисли не мога да спра!
Душата ми иска да обземе,
от него не мога да се отърва!

Тежките думи, обидни, все са ми в ума.
Как да потуша ги? Как да се отърва?
Не мога да спра и продължавам да се гневя.
Желание само едно имам - да си отмъстя!

Знам, че не трябва да мисля така!
Знам, че е грешно!
Знам, че не трябва да се оставям на гнева!
Искам помощ сега, моля ви - спешно!

Искам само да се успокоя,
искам да мога да се усмихна!
Искам лошите чувства да забравя
и да успея да ги подтисна! 

Не съм лош човек, лошо не мисля!
Не желая, аз, никому зло!
Как да съм спокойна, обаче, не мога да измисля,
а искам да  върша само добро!

Гневът ни прави грозни хора
и днес съм най-грозна на света!
Казват прошката лекува, 
но ще мога ли да простя?

И как, за бога, как да го направя, 
като от гнева си, аз не мога да се избавя!
Съвет ми дайте, протегнете ми ръце,
нека успеят да докоснат моето сърце!


10 октомври 2016 г.

Ютия с въглени

     Тази стара ютия е изработена от желязо. Има капак, който е закрепен на ос в единия си край, за да може да се отваря. От там се слагат въглени, чрез които ютията се загрява и се гладят дрехите. Капакът е с дървена дръжка, която предпазва ръцете от изгаряне. 
     Знаете ли, че първата ютия е изобретена през XV век. Използвала се е до средата на XX век, приблизително. Електрическият и вариант се е появил към 1900г.


1 октомври 2016 г.

Да останеш верен на себе си

    "Единственото ти        задължение през всичките животи е да си верен на себе си. " Ричард Бах 
     Какво означава да си верен на себе си? Да отстояваш своето мнение, да следваш своите принципи, да не допускаш в съзнанието си мисли, които могат да те объркат. Много е трудно, нали?  Животът ни поставя в най -различни ситуации, които ни карат да предадем онова, в което вярваме. 

Вкусно за закуска

Ако някой ми беше казал, че ще закусвам по този начин, щях много да се смея. Никога не съм била привърженик на здравословното хранене и храни. Предпочитах да закуся с една току-що изпечена и топла баничка..  
 С годините, обаче, баничките и другите бързи закуски, с които се хранех, ме дариха с голям корем и доста килца над нормата. Не мога да не си призная, че все още изпитвам желание да си взема нещо мазничко от някоя пекарна или да си приготвя любимите спагети смесени с всичко, което имам в хладилника. Изкушението е голямо, но се опитвам да му устоявам. Трудно е, знам, но веднага, когато започвам да изпитвам подобни желания, започвам да се атакувам с мисли.

За отказването от цигарите

    Моят опит с отказването на цигарите е дългогодишен. Много, ама наистина много време ги спирах и все - от утре. Или пък минавах с думите :"Ще ги намаля и постепенно ще спра да пуша. " А най-редовната ми реплика беше :"Само една цигара и край! "

     Както се досещате нищо от това не даде резултат. Незнам кого съм заблуждавала повече - другите или себе си.
     В крайна сметка спрях цигарите от раз. Ще излъжа, ако кажа, че беше лесно.

Опитът ме научи


     Колкото и да си ми говорили, колкото и образователни филми да съм изгледала, на колкото и поучителни ситуации да съм била свидетел, от нищо това не съм си вземала поука. Не бях се замисляла, но явно съм живяла на принципа " око да види, ръка да пипне". Изпитах на своя гръб много от нещата, за които винаги са ме предупреждавали да внимавам.                                                                         Да, ама, пусто сърце, пита ли ме?                         Но не съжалявам! Няма за какво. Каквото е било, било е! Със съжаление не се живее. А пък, как бих могла да съжалявам за неща, които в определен момент съм искала. Желанията на хората се променят с годините. Преди съм искала едно, сега друго и пр. Това не ме кара да се чувствам виновна за нещо или пък да изпитвам съжаление. Грешките, които съм допуснала са били необходими, за да разбера какво всъщност желая. Те са моя ценен житейски опит, моят истински учител.
      Сега живея на прнципа :"Внимавай какво си пожелаваш!", но не мога да си изкривя душата и да ви заявя, че вече не греша. Но тези грешки са нови. От старите съм си взела поука. А от тези новите - ще дойде времето и от тях да се поуча. Затова, аз вярвам, че единствено опитът може да ни научи да живеем.

Ей така се живее 100 години

     Всеки иска да живее щастливо. Да се радва на живота. С усмивка да започва своя ден и с усмивка да го завършва. Звучи прекрасно, но в действителност това е най - трудно постижимата цел на човек. 
     Прочела съм много статии и книги, в които пишещите се опитват да ни обяснят какво е щастието, как да го постигнем и как да го съхраним. Всеки автор показва своята представа за щастлив живот с примери и аргументи, които да ни мотивират и да ни вдъхнат надежда; да ни помогнат в постигането на нашия вътрешен мир. И всички са прави, според мен, защото хората са различни и всеки върви по свой собствен път. Не може да има една формула за щастие, която всички да следват.