Мечтателка се наричам и такава се обичам! Мечтите ми никога не спират, постоянно въртят ми се в главата. Мечтите, в моя ум пристан намират, за тях поне безплатна е цената. Живея чрез тях живот друг, свой, щастлива ме правят и носят ми покой. Мечтите спасяват ме, когато съм тъжна. Мой бряг са и за тях на никой не съм длъжна. Малък е светът за мойте мечти, които не признават граници, черти. В тях, аз съм това, което искам без да трябва себе си да потискам.
Боли, когато ме прегръщаш, на моите ледени чувства с любов, когато отвръщаш. Боли, когато ме целуваш, изстиналото ми сърце, когато милуваш. Боли, когато любов ми обещаваш, а в мен нищо не трепва, а ти душата си ми даваш. Боли, когато ръката ми нежно държиш, а аз съм като камък, а ти мълчиш. Боли, когато погледа си в моя приковаваш, а аз се отвръщам, но ти пак се надяваш. Боли, когато в нашата любов тъй силно вярваш, когато за мен се бориш и не се предаваш. Боли, защото и аз като теб вярвах, любовта ни вечна да бъде се на…
Нощта настъпва и всичко притихва. Тъмно става и градът утихва. През прозореца звездите наблюдавам и от свойте мисли аз се вдъхновявам. Колко тихо е сега навън, но се чува от душата ми звън. Мечти прекрасни я обземат и умът ми бавно те превземат. Мечтая си за далечни страни, които всеки иска да посети. Мечтая за неземно красиви пейзажи, от които окото ми да се "облажи". Мечтая за простор и свобода, за къща заобиколена с бистра вода, сред голяма поляна с цветя, сред дървета, гора, планина - красота! И ето, вече нощт…