Носталгия

юли 11, 2016

     Колко хубаво беше преди време на село! Имаше живот! Улиците бяха пълни с деца. В къщите се чуваше глъчка до късно през нощта. А сега? Буквално за няколко години всичко се промени. Повечето села все повече се обезлюдяват. Преди във всяка къща светеха крушки, а сега - през две, през три. Улиците са тихи и пусти. 


     Тук - там могат да се видят патици да се разхождат по тях.


     Високи треви обрастват около оградите и в дворовете.




      Преди години се грижихме за тези места, а те ни се отплащаха със здравословни и вкусни зеленчуци. Но вече почти няма кой да се грижи за тях. Хората бягат от селата и тъсят друг живот - може би по-лек или по-интересен? Те, децата на село, все по-рядко и по-рядко се прибират по родните си места. За разлика от тези щъркели, които не забравят гнездата си и всяка година се връщат при тях.


       Мъчно ми е да гледам как всичко на село замира. Хубавите спомени са много! Това прави носталгията ми още по-осезаема. Но аз не мога да променя света! Той променя мен! И аз се приспособявам! Спомените не могат да ми бъдат отнети, нито променени. Дори и всичко познато да се срине, те си остават в съзнанието ми. Затова, понякога, изпитвам тъга, когато гледам как се заличават следите на нашето минало.

You Might Also Like

0 коментара

За съдържанието

Блогът е авторски. Публикациите са лично мое творение, затова и го наричам личен блог. В редките случаи, когато съм използвала било цитат или текст, който не е мое творчество, изрично съм го отбелязала. Не омаловажавам труда на другите, затова не го правете и вие.

.

Публикациите могат да бъдат споделяни, коментирани и използвани, но с поставяне на реален линк към тях, сочещ техния източник.
Благодаря за разбирането и интересно четене. Нямам нищо против да получавам съвети, мнения или критики към постовете.

Доза настроение