28 юли 2016 г.

Майнау - кътче от Рая

юли 28, 2016 0 Comments
      Кой не обича цветята, природата и спокойствието, които носят? В такава атмосфера можем да се потопим, ако посетим Майнау , наречен още " Островът на цветята", заради изобилието от най-различни цветя, дървета и храсти .

spirit1955/pixabay.com
hbieser/pixabay.com
     Майнау е остров, който се намира до югозападното германско градче Констанц. Благодарение на страстта към растенията, която притежавал първият му собственик - принц Естерхази, днес островът представлява една огромна ботаническа градина. За няколко години, Естерхази успял да внесе на Майнау хиляди видове растения. По-късно, островът става собственост на граф Бернадот, който го превръща в парк и го отваря за посетители.

strecosa/pixabay.com
     Красотата на това, което аз наричам ", кътче от Рая" е трудна за описване. Красиви алеи, паркове, детски кът, оранжерия, зоопарк, фонтани, статуи, места за отдих са част от невероятното изживяване да бъдеш на този остров.

Efraimstochter/pixabay.com
     Несъмнено силно впечатление правят скулптурите от цветя, сътворени и грижливо поддържани от умели градинари , които целогодишно обгрижват този цветен оазис .

strecosa/pixabay.com
hbieser/pixabay.com
strecosa/pixabay.com
     Изящно построения дворец, собственост на фамилия Бернадот, също не остава незабелязан. В него може да се посети приемната му зала , когато се организират изложби или други публични мероприятия.

pixabairis/pixabay.com
  Островът е отворен    за посещения от април до октомври. Толкова природна красота събрана на едно място - заслужава да се види.

22 юли 2016 г.

Кой съм аз?

юли 22, 2016 0 Comments


          Според Дийпак Чопра в "Сила, свобода и благодат", човек изгражда такава  представа за себе си, каквато му налага обществото, в което живее. Наслояваното в ума му чуждо мнение, постепенно оформя неговия образ. С времето тази представа за собствената му личност започва да го държи все по-здраво в хватката си и да подтиска истинската му същност.
         Всеки може да се освободи от нея като се опитва да овладява емоциите си, като не натрапва своето мнение, като избере да изразява само любовта си.
        Човек ще  се почувства свободен и истински познал себе си, когато започне да усеща спокойствие и мир, вместо гняв,  когато мнението на заобикалящите го спре да има значение за него, когато престане да търси одобрение за делата си, когато върши това, което желае,а не онова, което се очаква от него.
        И както казва Чопра: " когато повярвате, че сте достатъчно добри такива, каквито сте"!

13 юли 2016 г.

Помпей - загубен и преоткрит. The last day

юли 13, 2016 0 Comments

      Историята за древния римски град Помпей много ме плени. Намерих клип във Vbox7, в който се пресъздава краят му и където е обяснено подробно какъв е бил последния ден на града. Помпей е бил погребан за света под отломки от пепел и пемза и след близо 2000 години е открит случайно. Днес е отворен за посетители и го поставям в "Исторически дестинации", които един ден ще посетя.
        Ето го и клипчето. Много е интересно и трагично в същото време.

        

"Малката вещица" от Силия Рийс

юли 13, 2016 0 Comments

Малката вещица
     Книгата ми беше много интересна. Харесва ми да чета книги, чиито действия са по действителни случки и истории. Тук авторката е публикувала дневника, който си е водил едно момиче, живяло във трудни времена, когато хората са били обявяни за вещици, а след това обесвани. Мери, започва да води своя дневник, когато животът и се преобръща и се налага да бяга, за да спаси живота си. Дневникът е воден една година и остава недовършен. Точно това предизвика в мен, безброй въпроси, около т.нар. малка вещица.
     Дневникът, скрит от света толкова много години, днес е достояние за всеки, който проявява интерес към живота, когато религията е управлявала живота на хората, когато дори желанията им са били подчинявани на божиите хора, когато суеверията са били приемане за истина, когато привилегията да живееш е било истинско пердизвикателство.
     Заслужава да се прочете!
     Много ми се иска да има продължение!

View all my reviews

"Роксолана" от Павло Загребелни

юли 13, 2016 0 Comments
Роксолана
     "Оживя, за да се бори и побеждава. Всички!"

     Този роман пленява съзнанието, не със стила на писане, не толкова със съдържанието си, а с настроенията, мислите и духа на една личност, която авторът се е опитал да пресъздаде чрез исторически документи, писания и архиви.
     "Роксолана" е исторически роман и разказва за живота на едно младо украинско момиче, пленено и след това продадено на султанския харем, което се превръща във жена, достигнала върховете на Османската империя и оставя в нейните летописи своя отпечатък.
     Разказвайки за живота и, Павло Загребелни се е опитал да проникне в нейната същност, да отгатне нейните мисли, страхове и желания.
     Александра, Настася, Роксолана, Хурем, Хасеки - с тези имена, украинката става известна в цяла Европа, още по своето време.

     " Коя е тя - Хурем или Настася? Кое ще надделее и дълго ли време тя ще бъде в тази неестествена раздвоеност, когато миналото и е отнето завинаги, а настоящето е призрачно, неопределено и тревожно."

     Писателят е искал да проникне в съзнанието на тази жена, да ни разкрие един друг характер, различен от описвания навсякъде. Той описва животът и като низ от страхове, тревоги, желание за свобода и отмъщение. Роксолана е представена по - скоро като мъченица, а не като силна, властна, коварна и всемогъща жена.

"...Всичко стана така, както си мечтаеше някога малката робиня Хурем, всичките и желания се сбъднаха, дори и най-дръзките. Но беше ли станала по-щастлива и по-свободна?"

     Авторът е събрал и включил в своята творба автентични писма, писани от Роксолана, както и откъси от нейни стихове, чрез които да можем да надзърнем в нейната душа и да разберем нейните чувства.
     Аз харесах тази жена. Харесах ореола от неопределеност, с който е известна фигурата и. Харесах я и и се възхитих. Животът и не е бил лек, но тя е притежавала сила на характера, с която е преодолявала трудностите през него. Харесах и този роман, който максимално се опитва да ни доближи до истината и да ни разкаже за живота на една силна, умна и борбена жена.


12 юли 2016 г.

Защото искам да бъда щастлив

юли 12, 2016 0 Comments
   Един ден седях със сърдечно болен пациент и случайно го попитах: "Защо искаш да оздравееш?"
   Той ме погледна така, сякаш искаше да ми каже: "Що за глупав въпрос?" После отвърна:
       - Всеки иска да оздравее, когато е болен, нали така?
       - Да - рекох, - но ти защо искаш да се оправиш?
       - Ако оздравея, ще мога да се върна на работа и да спечеля повече пари - каза той.
       - Защо искаш да спечелиш повече пари?
       - Защото искам да изпратя сина си в добър университет.
   Попитах го защо иска да изпрати сина си в добър университет.
       - Искам синът ми да получи солидно образование, за да има успешна кариера - отговори той.
   Продължавах да му задавам въпроса защо, защо, защо... Накрая той отвърна:
       - Защото искам да бъда щастлив.

откъс от книгата "СИЛА, СВОБОДА И БЛАГОДАТ " Д. Чопра

снимка: Eli M

11 юли 2016 г.

Притча за щастието

юли 11, 2016 0 Comments

снимка: Eli M
  Веднъж трима братя срещнали Щастието, което било пропаднало в дълбока дупка. Надвесили се те над ямата и попитали Щастието:
          - Ей, Щастие, можеш ли да ни помогнеш?
          - Мога. - отговорило то. – Само ми кажете какво искате.
          - Аз искам да имам много пари. – казал първият брат.
     Щастието му дало толкова пари, колкото не можел да носи, той ги натоварил на каруцата си и си заминал.
          - Аз искам най-красивата жена на света. – помолил вторият брат.
     Неземна красавица се появила изневиделица. Той я хванал за ръка и двамата си тръгнали.
Третият брат останал сам с Щастието.
          - Хайде, казвай и ти какво ти е необходимо? – рекло Щастието.
          - А на теб какво ти е необходимо? – изненадващо попитал третият брат.
          - Извади ме оттук. – помолило Щастието.
     Момчето протегнало ръка, извадило Щастието от ямата и си заминало по пътя.
А Щастието го последвало.

Автор: Алиса
Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

 http://www.gnezdoto.net/mydrost/711-kratka-pritcha-za-shtastieto

Колизеумът - сърцето на Римската империя

юли 11, 2016 0 Comments
снимка: pixabay.com/tuku
     Били ли сте в Рим? А посетихте ли Колизеума? Една от най-внушителните сгради, наследени от Римската империя.
     Знаете ли, че строителството на Колизеума е започнало в началото на 1 век сл.н.е. Необходими са били около 10 години за неговото завършване. Колизеумът е толкова голям, че в него е можело да се поберат към 50 хил.души.
     Откриването на сградата е било голямо събитие. Император Тит поставя нейното начало с продължили цели 100 дни тържествени игри. Специално за случая са били докари в Рим над 5000 вида диви животни от цял свят.
     Колизеумът е бил мястото, където са се провеждали различни видове, както римляните ги наричали - игри. Днешната ни представа за игра и тази, на хората от първите векове е коренно различна. Под игри в Римската империя са разбирали битки между животни, битки между хора и животни, битки между хора, наричани още гладиаторски. Арената е била наводнявана и се водили т.нар. военоморски битки или игри. На това място са се играли и драматични представления. Също така са се извършвали екзекуции на затворници.

снимка: pixabay.com/Jacquieo

     Две години след откриване на Колизеума са били изградени и неговите подземни клетки и тунели. В тях са държани гладиаторите и дивите животни, докато чакали своя ред да излязат на арената. Мястото, където се е решавала тяхната съдба. Незнам защо на хората тогава, това им е харесвало. Лично на мен ми  изглежда доста трагично.
    Когато дивите животни са били пускани, около подиума са спускани огради. Върховете им са били с дървени остриета, за да не могат животните да се покатерят по тях и да ги прескочат.
Местата за сядане в Амфитеатъра са били разделени на няколко части. Подиум, където сядали императорите. Над него са били местата за аристократите. В третата част също е имало разделение. В ниската са стоели богатите, а във високата - бедните. Самата сграда е висока 48 м. Арената е била направена от дърво, засипано с пясък. Колизеумът е имал и огромен сенник, който обикалял върха му, за да предпазва хората от слънцето. Той се е държал на 240 дървени греди.
     Наричан още Флавиум, амфитеатърът е бил използван близо 5 века. Последната гладиаторска битка е била проведена през 404 година, а последният лов на животни през 523 г. В тези игри са загинали към 500 000 хил. души.Каква статистика само?!
     Колизеумът е бил затворен, заради огромните разходи, необходими за организиране на игрите, както и заради понижения вече зрителски интерес.
     През 14 век, силно земетресение разрушава външната част на южната му страна. Нападалите камъни са били използвани за строеж на други сгради. Свален е и мраморът, с който са били облицовани вътрешните страни, за да се използва за други  цели. В големите дупки, които се виждат по външните стени е имало бронзови скоби, които да ги укрепват, но са били извадени.
снимка: pixabay.com/Zuza79

     До 15-16 век, сградата все повече е западнала. За да се запази, първоначално папа Климент IX отваря в нея фабрика за селитра. Имало е и идея, там да се провеждат борби с бикове, но обществото е застанало против това. През 1749 г.,  папа Бенедикт XIV обявява Колизеума за свещенно място и започва действия за неговото укрепване. Грижите за опазването на това голямо историческо наследство продължават и днес.

снимка: pixabay.com/TreptowerAlex

източник на информация: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%B9

Носталгия

юли 11, 2016 0 Comments
     Колко хубаво беше преди време на село! Имаше живот! Улиците бяха пълни с деца. В къщите се чуваше глъчка до късно през нощта. А сега? Буквално за няколко години всичко се промени. Повечето села все повече се обезлюдяват. Преди във всяка къща светеха крушки, а сега - през две, през три. Улиците са тихи и пусти. 


     Тук - там могат да се видят патици да се разхождат по тях.


     Високи треви обрастват около оградите и в дворовете.




      Преди години се грижихме за тези места, а те ни се отплащаха със здравословни и вкусни зеленчуци. Но вече почти няма кой да се грижи за тях. Хората бягат от селата и тъсят друг живот - може би по-лек или по-интересен? Те, децата на село, все по-рядко и по-рядко се прибират по родните си места. За разлика от тези щъркели, които не забравят гнездата си и всяка година се връщат при тях.


       Мъчно ми е да гледам как всичко на село замира. Хубавите спомени са много! Това прави носталгията ми още по-осезаема. Но аз не мога да променя света! Той променя мен! И аз се приспособявам! Спомените не могат да ми бъдат отнети, нито променени. Дори и всичко познато да се срине, те си остават в съзнанието ми. Затова, понякога, изпитвам тъга, когато гледам как се заличават следите на нашето минало.

9 юли 2016 г.

Дъждът в сърцето ми

юли 09, 2016 0 Comments
Дъждът в сърцето ми не спира.
Излива се като порой във мен.
Дъждът в сърцето ми все повече се усилва.
Държи го здраво в плен.

И моли се със поглед навлажнен.
Моли се за чакания ден - блажен.
Когато наказанието му ще е отменено
и то ще бъде освободено.


Каменната крепост Читрадурга

юли 09, 2016 0 Comments
     Читрадурга е древна крепост в Индия, която е построена на върха на хълм, покрит с огромни каменни блокове в най-различни форми. Смята се, че това са най-старите скални образувания в държавата. За тях и до днес се разказва една интересна легенда. Според индийската Махабхарата ( сборник с митове и легенди), на върха на хълма е живял великан Хидимба, който е бил много жесток и тормозел местното население. За да спре това, срещу него се изправя Бима ( индийски герой от сборника). Водила се е тежка битка, в която за оръжия, двамата противници са използвали, именно тези камъни. Бима побеждава зиля Хидимба и донася мир на хората.
     Читрадурга означава красива крепост и градът, в чийто район се намира е кръстен на нея.
     За крепостта има сведения още от древните векове. Стените и са построени върху невероятно големите каменни блокове. Достигат до 13 метра височина, а общата им дължина е 8 километра. Представляват седем оградни стени, които са направени от печени тухли, измазани с цимент и вар. Дълги векове са осигурявали здрава защита на хората там. Крепостта е била убежище на няколко поколения владетели, като всеки от тях е дал своя принос за нейното съхраняване и разширяване.
     До 18 век в Читрадурга има много на брой храмове, дворец, зърнохранилище, няколко резервоара за вода, жилищни сгради и високи кули. Площта, на която са разположени е около 1500 декара. Може с часове да се разхождаш и наслаждаваш, както на красотата и чудесата, сътворени от природата, така и на изкуството, създадено от човешката ръка.
     Читрадурга е много интересно място за посещение, което има дълга история и е изпълнено с легенди. Освен това има и ентусиасти, които се опитват да изкачат крепостните стени, абсолютно необезопасени, разчитайки само на двете си ръце и здравите си крака. Не е за всеки! Аз не бих се пробвала, но със сигурност ще ми е интересно да видя това!

източник на информация: www.wikipedia.org
снимки: sarangib/pixabay.com

Моето дете

юли 09, 2016 0 Comments
Обичам моето дете,
обичам го от все сърце!
На него живота си посвещавам
и цялата си любов му давам!

Малко по малко, то расте,
превръща се в едно прекрасно момче!
С усмивка нежна и голяма - 

любимото е то на мама!

Как хубаво песнички ми пее
и със звънък глас се смее!
Обичам, когато много ми приказва

и всичко интересно ми разказва!

Обичам да гледам как сладичко спи
и тихо, понякога думи мълви!
Когато сутрин очите си отвори, обичам

с нежни думи да го наричам!

В прегръдките ми като се свие,
тогава, как само сърцето ми бие!
От радост и от топлина,

защото то е моята душа!

 Eli M

7 юли 2016 г.

Седми юли: най-сладкия ден

юли 07, 2016 0 Comments
     Днес е европейския ден на шоколада. Най-сладкия и блажен ден в годината. Да си хапнем по парченце за енергия!


     Това вкусно изкушение се произвежда от ферментирали семена на какаовото дърво. След този процес, семена се натрошават. Следва рафиниране се, за да се отстранят влагата, киселиността и нежеланите аромати. Този процес е измислен и приложен за първи път от Рудолф Линд през 1897 г. в Швейцаря. Накрая семената се темперират, т.е. затоплят се и се охлаждат, чрез което повърхостта на шоколадовото изделие става гладка и блестяща.
     Шоколадът ( най-вече този със съдържание на 70 % какао), е богат на витамини и мирали, които спомагат за по-добра мозъчна дейност, за регулиране на кръвното налягане и за подържане на здрава и красива кожа. Само не прекалявайте! С парченце - две на ден ще получите необходимата доза енергия и настроение.

6 юли 2016 г.

Шести юли - ден на целувката

юли 06, 2016 0 Comments
Целувката е вулканът на сърцето.
Кр. Фр. Хебел

снимка: pixabay.com/SplitShare
     Знаете ли, че в щата Кънектикът има закон, който забранява целуването в неделен ден? Или, пък, в Индиана, където е забранено мъже с мустаци да се целуват? Доста невероятно, нали? Често казано, не ми се вярва някой да спазва тези правила. Но дори и да е така, можем само да се радваме, че при нас не съществуват такива ограничения.
     Денят на целувката е започнал да се отбелязва още преди 28 години и неговото начало е поставено в Англия. Смятам, че не е нужен специален ден, за да си подарим нежност, но щом е обявен за такъв, нека го почетем. Целувки!

Целувката е тайна, казана в устата, вместо в ухото.
Едмонд Ростанд

5 юли 2016 г.

"Чест" от Елиф Шафак в цитати

юли 05, 2016 0 Comments

     За мен, "Чест" е роман, изпълнен с много мъдрост. Бих го описала само с едно изречение - "Раняваме най - силно хората, които най-много обичаме!"
     Основната тема е престъплението. Убийство в името на честта. А как героите от романа разбират понятието чест?
" Лишат ли те от честта ти, все едно си мъртъв. Вече не можеш да вървиш по улицата, освен ако не свикнеш да не вдигаш очи от паважа....Раменете ти ще са смъкнати, юмруците - стиснати, очите ти - хлътнали в орбитите, цялото ти същество ще е безжизнена пихтия, смаляваща се ден след ден под напора на клюките....ще вехнеш в собственото си ъгълче като изсъхнал плод."
     Книгата започва с родословното дърво на героите. Основна е фигурата на Пембе - малкото селско момиче, което мечтае да види света.
" Опитваше се да избяга и от скуката, от невзрачността, от невъзможността да изживее живота си така, така че той да е значим и да се помни."
     Нейната история се разказва от дъщеря и Есма.
"Майка ми умря два пъти. Обещах си да не допускам историята и да бъде забравена."
     Тя започва от раждането на Пембе в малко кюрдско селце, през живота и в Англия до самата и смърт. Една история за болка, раздяла и кръв. И всичко в името на честта!
     Извадила съм още няколко цитата от романа, с които авторката описва характерите на своите герои, техните страхове, както и цялата и творба.
" Подобно на скитащите племена, думите нямаха постоянен адрес. Пътуваха на длъж и на шир, пръснати по цялата земя."
"Няма мъдрост без глупост! Както няма гордост без позор!"
"Нищо не може да те предпази от онова, което носиш в себе си!"
"Ако хората знаят, че носиш сърце от стъкло, ще го разбият!"
" Където и да отидеш по света, има едно правило, което си остава същото: победителите винаги побеждават, губещите - губят!"
"Видеха ли красива жена, хората не си представяха как косата и ще изгуби блясъка си, а кожата и ще се сбръчка и ще увисне...Вместо това вземаха този специален момент и го разтягаха до вечност в своето съзнание. Хората отказваха да видят красотата такава, каквато бе всъщност: крехка снежинка, паднала върху черното кадифе на времето!"
" Мразим най-силно тези, които най-силно обичаме!"



цитати: от романа

View all my reviews