ТЯ беше щастлива

юни 07, 2016

           ТЯ беше щастлива. Имаше мъж, който я обичаше и деца, които я радваха. ТЯ - жената от село, която ставаше на разсъмване, за да приготви закуската, да нахрани животните и да отиде на полето. Прибираше се късно и работата и продължаваше - да прибере животните, да сложи вечерята, да изчисти след това. Но това не и тежеше, защото не беше сама. С нея беше семейството и, което и помагаше и я подкрепяше.
          Така минаваха годините - в радости и трудности, и ТЯ беше щастлива. Децата и порастнаха, напуснаха скромната къщичка на тази жена и Тя остана само със своя мъж. И пак беше щастлива. Децата и си създадоха свои семейства, ТЯ стана баба и с огромно желание се грижеше за внуците си.
          Мина време - те порастнаха и тръгнаха да си търсят късмета. Когато ТЯ разбра, че ще става прабаба беше много, много щастлива. Но малко преди това си отиде мъжът, който толкова много години беше до нея.
          Тогава, ТЯ престана да бъде щастлива. Изгуби пламъка в очите си. Остана и една единствена радост и това бяха нейните деца и внуци. Само че и те имаха свои семейства и грижи, ходеха на работа, а малкото свободно време, което имаха, го отделяха за възпитанието на техните деца. Затова и посещенията при НЕЯ намаляха, все по-рядко я виждаха. А ТЯ ги чакаше. Всеки път, когато чуеше звук на кола, отиваше до прозореца, с надеждата, че те идват. Вече беше забравила какво е щастие. За нея остана само самотата. Тя и стана верен спътник, нежелан, но друг нямаше.
        Тази бедна женичка все още чака някой да отиде при нея и да постои малко повече от час. ТЯ не може да разбере, защото близките и винаги бързат и нямат време. Когато те си тръгват, ТЯ плаче - плаче, защото се страхува от самотата, но друг избор няма. Животът е такъв. И ТЯ плаче. Плаче през деня, плаче и през нощта. Защото е сама. Защото и липсват любимите хора. Няма с кого да седне на масата, няма за кого да наготви вкусните си манджички. Вече не е щастлива. Вече не!



текст: Eli M
снимка: pixabay.com

You Might Also Like

0 коментара

За съдържанието

Блогът е авторски. Публикациите са лично мое творение, затова и го наричам личен блог. В редките случаи, когато съм използвала било цитат или текст, който не е мое творчество, изрично съм го отбелязала. Не омаловажавам труда на другите, затова не го правете и вие.

.

Публикациите могат да бъдат споделяни, коментирани и използвани, но с поставяне на реален линк към тях, сочещ техния източник.
Благодаря за разбирането и интересно четене. Нямам нищо против да получавам съвети, мнения или критики към постовете.

Доза настроение