6 юни 2016 г.

На моя дядо

Никой не знае колко ми липсва,
годините си минават,
но мъката ми не стихва.

Моя дядо аз много обичах, като дете все със него тичах.
Гонехме овцете,
хванати за ръцете.

Дядо ми беше овчар,
на стадото - господар!
Водеше животните в полето
и вземаше със себе си мен - детето.

С дядо много обичахме
да играем на карти.
Той все ме радваше
като нарочно се предаваше.

А вечер казваше на баба:
"Манджичка първо на детето сложи!
Уморено е!
После нека да си полежи!

Дядо обичаше истории да ми разказва,
часове със мен да си приказва.
Пожелаваше ми: "Лека нощ!
Да спиш във златен кош!"

Как ми се иска да видя пак неговото лице,
да го прегърна от сърце.
"Колко много те обичам!" - да му кажа,
любовта си аз да му покажа!

 
























текст и снимка: Eli M

Няма коментари:

Публикуване на коментар