Дървото на любовта

юни 02, 2016

     Дървото все още беше там. Необезпокоявано от никой през всичките дълги години, откакто тя замина. Само бе станало още по-високо. Тук, Алекс бе срещнала първата си любов. Сега, след толкова време, стоеше пред него и спомените я връхлитаха един след друг.
     Беше последна година в училище. Нямаше търпение да завърши и да се запише студентка в някой университет. Без значение кое ще е. Искаше само да се махне от тук. Тя мечтаеше за живота в големия град. Ненавиждаше това село, в което трябваше да живее. Тук нищо не се случваше. Всички се познаваха и се налагаше, постоянно, да се съобразява с хорското мнение. За нейните родители, това беше много важно. Но за нея бе мъчение. Успяваше да търпи наложените ограничение, благодарение на надеждата и, че един ден ще си тръгне от тук. Понякога имаше чувството, че се задушава, от всичко, което я заобикаля. Тогава отиваше на единственото място, където се чувстваше добре - при старото дърво. Малко настрани от селото, имаше голяма поляна, в средата, на която се извисяваше красиво и внушително дърво. Там, под сянката на неговите листа, тя стоеше с часове и мечтаеше.
     В един топъл априлски ден отново бе там.  Лежеше на тревата със затворени очи. Тогава чу шум от стъпки. Отвори очите си и го видя. Най- красивото момче, което някога бе виждала. Той я поздрави и тя изтърси нещо като отговор.
     Споменът за това предизвика усмивка на лицето и.
          - Казвам се Макс. А ти?
          - Аз съм Алекс.
          - Какво правиш тук сама, Алекс? - бе я попитал той.
          - Това е моето местенце. Идвам тук почти всеки ден. А ти кой си? Не си от тук!  
          - Така е. Не съм. Но тук са живели моите баба и дядо, както и родителите ми. Когато са се оженили, заминали за чужбина и до дне днешен живеем там. Връщали сме се само веднъж, но аз тогава съм бил малко дете. Сега са решили да обновят старата  къща, за да идваме през лятото.
          - Че кой иска да идва тук, в това село?
          - Да не мислиш, че в града е по-хубаво?
          - Да. Точно това мисля.
          - Вярвай ми, много грешиш.
     Тя му се беше издразнила тогава. Но бързо бе забравила за това.
          - А  как дойде тук? И защо си дошъл?
          - Мама и татко ми казаха за това място.  Когато са били млади, са се срещали тук, до това дърво. И са издълбали своите инициали върху него. Беше ми любопитно и реших да дойда, да го видя.
          - Значи тези инициали са техни? - бе му посочила, тя с пръст, мястото където бяха издълбани.
     Така бе започнало всичко. Те идваха всеки ден до дървото, говориха си, смееха се. Прекараха няколко месеца заедно, изпълнени с щастие. Но хубавите неща свършват бързо. Дошъл бе краят на лятото и той трябваше да заминава. Тя също. Бяха я приели в един университет, на много килиметри от родното и място. Нелогично за нея, но не изпита очакваното вълнение и радост, когато разбра за това.  Последният им ден заедно, го прекараха на поляната, облегнати на дървото. Тогава решиха да издълбаят и техните инициали. Двамата се бяха влюбили. И за двамата, това бе първата им любов. Беше им много трудно да се разделят. Зарекоха се да се видят отново през следващото лято. А дотогава ще се чуват редовно по телефона и скайпа.
     Алекс беше се унесла в спомените си. Бе се сетила за инициалите им. Доближи се. Те си стояха там. Като спомен за тяхната любов. И тогава видя надписа под тях. "Чакам те" - пишеше и до него бяха издълбани всички години от последната им среща. Липсваше само настоящата. Не можеше да повярва! Истина ли беше?
     Беше прекъснала връзката си с него, малко след заминаването им. Родителите и и бяха казали, че той е сгоден и скоро ще се жени. Разбрали го били от неговите родители. Отначало тя не повярва. Знаеше, че между неговото и нейното семейство имаше някаква непризън и не искаше да повярва на техните думи. Но когато цяла седмица след това, тя му пишеше всеки ден, а той и отговори само веднъж, за да и каже, че в момента е много зает, тя бе започнала да се поддава на думите на родителите си. Когато не и се обади и на следващия ден, Алекс много се беше ядосала и изтри номера и скайпа му.  Чувстваше се излъгана и много глупава, че е повярвала на сладките му думи. След това, Макс и бе звънял и писал в продължение на месец. Но тя дали от яд, инат или от наранено его нито му вдигна, нито му прочете съобщенията. Повече нито го чу, нито го видя. Тя рядко се връщаше на село, защото бе започнала и работа. А веднъж, когато попита родителите си, дали не се е връщал, те и отговориха, че не е.
     Алекс седна на тревата и зарея поглед в далечината. Така я завари приятелят и. Бе тръгнал да я търси, защото се беше забавила много. Тя стана, хвана го за ръката и двамата тръгнаха да се прибират. Той беше  и причината да бъде тук сега. Вече дълго време бяха заедно. Постоянно и намекваше, че е време за следващата стъпка. Бяха дошли, да обяват на родителите и за техните общи намерения.
     Две седмици по-късно, Макс беше до дървото. Решил бе да издълбае поредната изминала година, от както не я беше виждал.
"2015" - видя той надписа. Но кой можеше да е? Да не би пък...? Не, не! За момент си помисли, че Алекс, може би, е била тук, но бързо отхвърли тази мисъл. Още с пристигането си предният ден, бе срещнал майка и. Не издържа и я попита дали не се е връщала.
          - Не миличък! Откакто се омъжи, въобще не се е прибирала. С мъжа и постоянно пътуват и не им остава време. Сега чакат и детенце. Тя е много щастлива. Желая ти същото щастие и на теб! - бе му казала тя.


текст: Eli M
снимка: pixabay.com/mishibelle

You Might Also Like

0 коментара

За съдържанието

Блогът е авторски. Публикациите са лично мое творение, затова и го наричам личен блог. В редките случаи, когато съм използвала било цитат или текст, който не е мое творчество, изрично съм го отбелязала. Не омаловажавам труда на другите, затова не го правете и вие.

.

Публикациите могат да бъдат споделяни, коментирани и използвани, но с поставяне на реален линк към тях, сочещ техния източник.
Благодаря за разбирането и интересно четене. Нямам нищо против да получавам съвети, мнения или критики към постовете.

Доза настроение