30 юни 2016 г.

Да изпием по кафенце

юни 30, 2016 0 Comments
   

    Наскоро прелиствах книгата " Всичко за кафето" от Н. Пучеров и реших да споделя с вас някои интересни факти за тази моя любима напитка.
     Най-различни са легендите, които се носят за неговото откриване. Според една, шейх Омар, който е бил лекар и свещеник, се е отдал на отшелничество в една пещера. Покрай нея често прелитали красиви птици и той все се опитвал да ги хване. Веднъж, в поредния си опит, успял само да вземе в ръка няколко плодове, които птиците пренасяли в краката си. Той ги използвал за приготвяне на своите отвари, с които лекувал болните. Оказало се, че тези плодове са лековити и шейх Омар бил провъзгласен за светец. А това били плодовете на кафеените дървета.
     Друга легенда разказва за един овчар, който пасял кози и му направило впечатление, че когато те ядели от храстите, които растяли по склоновете на планината, ставали необичайно "игриви". Той разказал за това на местния игумен, който решил да събере от тези храсти плодовете им, с които направил отвара. И когато монасите започнали да пият от нея, те много по-леко издържали на дългите нощни молитви.
      Разбира се, това са легенди. Но кафето, определено, се е използвало още в древните векове.   Дори се смята, че първоначално е било част от  храната на африканските племена. Те използвали плодовете му като ги смесвали с мазнина. Така, по време на лов, когато дълго отсъствали, ядели от тази смес. Маста в нея им осигурявала достатъчно калории, а кофеина - енергия и издръжливост.
       Кафето е започнало да се употребява като напитка след 1200 г.(приблизително). Приготвяло се е от обвивката на кафееното зърно. По-късно са започнали да се изпичат и самите зърна. 
      Зърната на кафето в суров вид имат зелен цвят. След изпичането им се отстранява водата от тях, кристализира се захарта и по този начин, те добиват познатия ни кафяв цвят. Трапчивият вкус пък идва от киселините, които се съдържат в плода, а горчивият - от танините(органичните вещества в него).
     Кафеените дървета обикновено достигат до 4-5 метра височина. Листата им са тъмно зелени и лъскави. Плодовете им са червени или синьо-черни. Вътре в тях се намират самите кафеени зърна, които са покрити със сребърна обвивка. Тези дървета виреят при температури то 13 до 27 градуса и трябва да са в сянката на други дървета, защото не обичат пряката слънчева светлина. От едно дърво се събират около 3 кг. зърна за една година.
     Чаша кафе сутрин ободрява и повишава трудоспособността. Това се дължи на кофеина в него. Но трябва да се внимава с неговата употреба, защото в малки количества тонизира, а в големи - подтиска.
     Чаша кафе вечер може да доведе до безсъние. Сънят възниква в резултат на задържане на клетки  в кората на мозъка, а кофеинът подтиска този процес.
     Кафето се е използвало от много отдавна и като средство против главоболие.
     В малки количества, приемани от здрав човек, кафето е безвредно. Но трябва да се приема умерено. Не всеки може да си позволи тази благоуханна напитка. Има заболявания, при които пиенето на кафе може да влоши здравето на човек. Затова, за хора, на които е противопоказно да пият кафе, се препоръчва безкофеиново или негово заместител.
     А сега, да изпием по кафенце? :)


източник: книгата "Всичко за кафето", Н.Пучеров,изд. "Земиздат", София, 1989 г.
снимки: Eli M

27 юни 2016 г.

Да си кажем: Обичам те

юни 27, 2016 0 Comments
Разбрах, че те обичам, още щом ме погледна
със този твой поглед дълбок!
Разбрах, че и ти ме обичаш,
когато докосна устните ми с твоите!
Разбрах, че сме един за друг, когато вплете пръстите си в моите!
Разбрах, че заедно напред ще продължим!
В добро и зло, заедно ще се държим!

~ ~ ~

От все сърце те обичам
и днес в любов ти се вричам:
за тебе само да мечтая
и тебе само да желая!

~ ~ ~

Ти си моето щастие,
ти си моята радост,
ти си моите копнежи,
ти си моите мисли,
ти си моето настояще и бъдеще,
ти си моя живот!

~ ~ ~

Мисля си за тебе всеки ден
и при всяка мисъл трепва нещо в мен!
Вече знам, че без теб не мога да живея,
да бъдем двамата - за това копнея!

~ ~ ~

Обичам те - това е ясно,
когато с теб съм, сърцето бие бясно!
Обичам те, до мене винаги бъди,
в реалност да превърнем нашите мечти!

~ ~ ~

Обичам твоята усмивка -
"- Ах, каква съм щастливка!"
Защото имам те до мен
и заедно сме всеки ден!

~ ~ ~

Силно чувство е любовта,
но аз повярвах и затова
сега съм благословена,
от твоето рамо окрилена!

~ ~ ~

Бъди до мен - не ме оставяй,
с любов сърцето ми дарявай!
Бъди до мен - не ме предавай,
защото силно те обичам - не го забравяй!




Eli M

За теб

юни 27, 2016 0 Comments
За теб друг свят ще притворя.
Дом, изпълнен с блаженство ще сътворя.
С неземно щастие ще те обсипя.
Цялата с любов ще те засипя.

На небето любовта си ще опиша.
Със звездите, името ти ще напиша.
В морето лика ти ще нарисувам.
Всяка нощ ще те целувам.
Ще те прегръщам и ще те сънувам.
текст и снимка :Eli M

23 юни 2016 г.

Обичам

юни 23, 2016 0 Comments
Обичам живота,
обичам красотата,
обичам хубавите хора, 
обичам свободата!

Обичам да мечтая,
обичам да желая,
обичам да целувам,
обичам да се вълнувам!

Обичам яснотата на нещата
и вярвам в добротата!


22 юни 2016 г.

Въображението ражда мечти, а мечтите - реалност

юни 22, 2016 0 Comments
     Чрез своето въображение, ние можем да сътворим чудеса. Въображението не е, за да ни откъсне от реалния свят, а за да ни внедри още повече в него, като ни помага да измисляме нови и нови начини за справяне с ежедневните ни задачи. Помага ни по-лесно да преодолеем трудностите по пътя ни. Дава ни кураж да направим онова, което желаем и да бъдем такива, каквито искаме.
     Въображението е наш спътник, извор на идеи, нашето море от мечти. Без него личният ни свят не би бил пълноценен. Затова мечтайте, рисувайте в ума своите желания и използвайте този дар, за да ги съживите!
   Нещата, които плануваме, към които се стремим са нашите мечти, а те идват от въображението!
     И не забравяйте, че въображението ражда мечти, а мечтите - реалност!

снимка и текст: Eli M

Smile! It's a beautiful day!

юни 22, 2016 0 Comments
Let your smile change the world, 
but don't let the world change your smile!
Take time for yourself! 
There is so many beautiful reasons to be happy!
Think love! Be love!
If you dream it, you can do it!
And don't forget to smile!
 The smile tell more that words will ever say!
I hope you feel beautiful today!

21 юни 2016 г.

Лебеди - красота, изящество и вярност

юни 21, 2016 0 Comments



     Няма как да не се възхитим на тези прекрасни птици! Лебедите ни впечатляват със своята красота, изящество и привидна гордост. Били са повод за нарисуването на много картини и написването на стихове, песни и легенди.
     А чували ли сте за т.нар. лебедова вярност? 
    Освен, че са красиви, лебедите и са предани на своята половинка до живот. Също като хората и те създават свои семейства и отглеждат малките си заедно. Живеят по двойки дълги години, но много често остават заедно до смъртта си. Дори се разказва, че когато единият лебед почине, другият, от мъка, сам слага край на живота си.
     Ами, какво друго ни остава, освен да се поучим от тях?!

снимки и текст: Eli M

20 юни 2016 г.

Красотата в живота

юни 20, 2016 0 Comments
     Какво е красотата? Тя е самият живот! Насладата за очите ни! Спокойствие и доброта! Красотата можем да я усетим и почувстваме в думите, в жестовете, в емоциите.Тя не е само във физическия облик на нещата. Тя е в сърцето и в душата. Дори и скрита, ние сме заобиколени от нея. Трябва само да имаме "очи", за да я видим!

текст и снимка: Eli M

Спокойна седмица

юни 20, 2016 0 Comments
Седмицата леко да мине,
от проблеми да се размине!
Да бъде за всички ползотворана,
усмихната и спокойна!

текст и снимка: Eli M

Самотен. Сам сред всички

юни 20, 2016 0 Comments
      Понякога се чувстваш толкова самотен. Заобиколен от хора, но сам. Толкова ли си различен? Защо оставаш все неразбран? И ти като всички мислиш и чувстваш! Копнееш и мечтаеш! Плачеш и страдаш! Може би, защото не показваш своите емоции пред другите? 
     Дали те е страх? Да, страхуваш се! Страхуваш се от техните реакции. Тежко ти е! Но не можеш да се оплачеш, защото знаеш, че отново ще останеш неразбран и ще бъдеш осъден в техните очи. Защото си се осмелил да бъдеш искрен, да бъдеш себе си. 
     Сега, лъжеш всички, но най-вече теб самият. Живееш в една реалност, която се опитваш да приемеш. Налагаш си ограничения, които се опитваш да не преминаваш. Учиш се да бъдеш търпелив. Стискаш зъби и се мъчиш да мълчиш. Заобиколен си от хора, които те приемат като машина. Те те подтискат и те карат да се чувстваш слаб и неспособен. Дори започваш да им вярваш!
     А сега плачеш! За кой ли път?! И докога?

 снимка: pixabay.com/ Skitterphoto

17 юни 2016 г.

Хубав ден!

юни 17, 2016 0 Comments
Накарай сърцето лудо да бие,
усмивка широка лицето да покрие!
Очите да блеснат игриво,
денят ти да мине радостно, щастливо!

Накарай душата ти песни да запее,
детето в теб гръмко да се смее!
Накарай деня да работи за теб,
поздрави го и късмет!












Eli M

16 юни 2016 г.

"Приказка без край" от Михаел Енде

юни 16, 2016 0 Comments
   "Да можех да разбера - промърмори той - какво всъщност става в една книга, докато е затворена. Разбира се, вътре има само букви, отпечатани върху хартията, но въпреки това...там все пак трябва да става нещо, защото, като я отворя, всички те изведнъж се превръщат в приказка. В нея има герои, които още не съм срещал, какви ли не случки, приключения и боеве...понякога дори се развихрят морски бури или пък човек попада в непознати страни и градове. Нали всичко това по някакъв начин съществува в книгата. Е, естествено трябва да я прочетеш, за да го изживееш, но то се намира вътре още от преди. Ще ми се да разбера в какъв вид."
     С това желание започва приключението на Бастиян Балтазар Букс. Едно обикновено момче, което не харесва живота си и търси успокоение в приказките, които си измисля, както и в книгите. Когато започва да чете "Приказка без край", той дори и не подозира как ще се преобърне живота му. Колкото повече напредва в книгата, толкова повече започва да разбира, че е част от самата приказка. В нея се разказва за започналото унищожение на страната, наречена Фантазия. Да я спаси може само представител на човешкия род. И тогава, Бастиян от читател се превръща в главен герой на книгата.
     Целият сюжет е едно осъзнаване на младия герой. Много път ще извърви, за да проумее, какво всъщност е най-висшото му желание.
    "Приказка без край" е история на човешката фантазия. Авторът се бори за правото и на живот, както на хартия, така и в ума на хората, в тяхното съществуване - често мрачно и тревожно. Тяхното спасение е тяхното въображение, чрез което да се измъкнат от сивотата в живота. Според автора, светът ще намери своето спасение чрез фантазиите на хората. Затова те не бива да ги губят.
     Книгата е огледало на нашия свят. Затова как потънали в грижи и тревоги, хората все по често забравят за своите желания, своите чувства, от които най-великото е да обичаш.
    "ПРАВИ, КАКВОТО ТИ СЕ ИСКА" - мотото на Фантазия. И наистина, единствено във въображението си, човек е способен на всичко и може да има всичко. Но и с това трябва да се внимава. Писателят напомня, че за да получиш нещо, то трябва да се откажеш от друго. Така е и в двата свята. Фантазия съществува благодарение на човешките копнежи и желания. За да продължи своето съществуване, хората не трябва да се отказват от тях. Но и не трябва да заживяват с тях, а да ги използват, за да открият пътят на своето щастие.
     "А какво всъщност е страната Фантазия? Приказка без край!" - споделя Михаел Енде.


View all my reviews

15 юни 2016 г.

Лилии

юни 15, 2016 0 Comments
     Лилия, Лилиум или Крем, както и да наречем това цвете, няма да има значение. Защото името  се губи пред красотата и аромата му. Лилиумът толкова е запленявал хората, че дори са създадени легенди за него.
     Една от тях гласи, че цветето е наречено също "Звезда на земята". Вярвало се е, че когато падне звезда, тя се превръща именно в лилиум.
     Според друга, Лилиумът се е появил от няколко капки мляко. Тези капки били от гръдта на древногръцката богиня Хера.
     Разказва се още, че Лилиум е цъфтял и в Рая, когато се раждат Адам и Ева.
    Лилиумите, дори били изобразявани върху римски монети.




снимки :Eli M

Седемлистна детелина

юни 15, 2016 0 Comments
Намерих си детелина
със седем нежни листа.
на нея беше кацнала калинка
със седем точки на гърба.

Откъснах си я гордо аз
и дълго гледах я в захлас.
Какво ли да си пожелая?
Най-много здраве аз желая.

Всички да сме радостни, засмени,
в щастие да сме облени.
Късметът с нас все да дружи,
добро около нас нека да кръжи.



14 юни 2016 г.

Моите ценности

юни 14, 2016 0 Comments
Обичам цветята, обичам красотата, 
обичам всичко що е на земята!
Ценя свободата и вярвам в добротата!
 Не търся скрит смисъл в нещата!
Прекланям се пред прямотата! 
Вслушвам се в тишината! 
Търся на живота топлината!

Любовта е в очите.В тях е твоята истина

юни 14, 2016 0 Comments
      Любовта не е само в докосването. Не е само в думите. Любовта е и в погледа. В очите, които те изгарят, когато ги погледнеш. От които кожата ти настръхва. Които предизвикват сърцето ти да прескача. Които те карат да копнееш, да бъдеш докоснат. Очите казват това, което устните не могат да изрекат. Те никога не лъжат. Нараненото сърце може да те предаде, но очите - не! Вярвай им! В тях е твоята истина!


снимка: pixabay.com/Unsplash

Като лист обрулен

юни 14, 2016 0 Comments
Като лист обрулен, паднал на земята,
стоеше той на тротоара и поклащаше си краката.
Навел бе надолу главата,
въздишаше бавно с цигара в устата.

- Какво те мъчи? - попитах го нежно,
а той ми махна с ръка небрежно.
- Кажи ми, боли ли те нещо?
Тогава, той отвърна ми горещо:

- За болката ми няма да намериш лек!
Върви си, остави ме! Аз съм лош човек!
- Защо изричаш тези думи тежки?
Всички сме хора и си имаме болежки!

А той ми отговори със затворени очи:
- Така е, всеки греши,
но грешките ми никой не може да прости!

Пропих се и парите си на хазарт пропилях,
с много жени извърших грях!
Забравих за мойто семейство - еднички
и ги оставих сам самички!

Сега се разкайвам и много съжалявам,
да бъдат щастливи - живота си давам!
Но късно е! Късно това го разбрах
и истинската радост не познах!

Защо си още тук?
Не виждаш ли? Не струвам!
Сега си плащам и ще мизерувам!

Гледах го дълго и незнаех какво да му кажа.
Чудех се как светлината да му покажа!
 - Сега не трябва да се предаваш,
а с цялото си сърце да се раздаваш!

Стани! Изправи се!
Очите отвори си и погледни се!
Силен бъди, напред върви!
И щастие на твоето семейство донеси!

Щом грешките осъзнал си,
дълго в тъмнина стоял си,
сега е време ръкави да запретнеш
и в ред живота си да спретнеш!

Че си нов човек на всички докажи,
своята вяра в тях им покажи!
Няма да е лесно, повярвай,
но за нищо ти не се предавай!

Тогава, за първи път, той поглед вдигна,
усетих как всичко в него се надигна.
Този момент видях в очите му искрата,
надеждата - нашата стара позната!

Изправи се той и бавно тръгна,
глава през рамо само извърна.
Погледна ме и леко кимна,
обърна се и тихо си тръгна.

Седя и мисля за този човек,
дали успя за грешките си да намери лек?
Дали животът ръка му подаде
или отново го предаде?




13 юни 2016 г.

Вървя към доброто

юни 13, 2016 0 Comments
По утъпкания път вървя,
мръсна, гладна и сама.
Демони страшни ме следят,
неотлъчно зад мен вървят.

Но аз не спирам и крачка ускорявам.
Още малко вървене остава - се надявам.
Там, накрая на пътя да намеря
любов, храна и чиста постеля.

Колко е трудно, когато назад погледнеш
и само празни погледи срещнеш.
Това ме кара все по-бързо напред да вървя,
въпреки страха да не сгреша.

Но как можех да остана и самотата да поема.
Лъжливи думи и усмивки, не исках да приема.
Сърца от лед сковани!
Души от злоба обладани!

Не съм като тях, опитах!
Но все повече се оплитах.
В здравите мрежи на интриги, лъжи и ненавист,
на коварство и тежка завист!

Преди напълно този свят да ме обземе,
аз тръгнах - надявам се навреме.
И още вървя, не спирам!
Въпреки страха, на вярата си се опирам!
















текст: Eli M
снимка: pixabay.com/josealbafotos

В търсене на щастието

юни 13, 2016 1 Comments
     Всички се стремим към нещо в своя живот. Било любов, пари, власт или каквото и да е! Целият ни този стремеж е продиктуван от мисълта да бъдем щастливи! Всички ние търсим онова, което ще ни донесе радост и задоволство. Тогава казваме: "Аз съм щастлив!".
     Но пътищата към това усещане са много, криволичещи, без изход или са като лабиринт. Много често се случва да не тръгнем по правилния път. За де сме сигурни, че вървим по него, трябва да си отговорим на няколко въпроса.

 Предизвиква ли усмивка на лицето ми?
Носи ли ми чувство на спокойствие и сигурност?
Страхувам ли се, че може да ми го отнемат?
В мислите ли ми е постоянно?
Вече го имам, но продължавам ли да го искам?

     Ако отговорът на тези въпроси е "да", то ние се успели на намерим своето щастие. Но, ако дори и на един от въпросите сме отговорили отрицателно, то това, което търсим, все още ни чака да го открием.



      Пътищата са много и много неща могат да ни направят щастливи. Не трябва да се отказваме!
Ще трябва да подновим търсенето! И отново да тръгнем по дългите и криволичещи пътища. Сами, но заредени с надежда и вяра.


       Щастието няма крака, за да извърви пътя към нас. То ни очаква! Очаква да усети нашето истинско желание да го открием!


      Цена има дори и щастието! Затова, ако го желаем, трябва да сме готови да я платим. Плащаме със сълзи, разочарование, депресия и болка, но имаме ли вяра - сълзите ще секнат и усмивка ще озари лицата ни!


        За да сме щастливи тярябва сърцата ни да са чисти! Сърце, което таи злоба и завист, не може да се докосне до това велико усещане. Ако изпитваме тези грозни чувства, трябва да се освободим от тях - да забравим, да простим. Само така ще се почувстваме спокойни и готови да тръгнем по светлия път!


 текст и снимки: Eli M

Мъдри мисли от вековете

юни 13, 2016 1 Comments
"Пътят към другите светове е вътре в теб самия!"


"Твоята душа е като покрив, а чувствата ти са браздите на душата ти! Когато браздите се заличат, ти се опитай да пиеш вода от покрива!"


мъдри мисли от филма "Великолепният век"
снимки: pixabay.com/MelKro

Жадни за живот

юни 13, 2016 0 Comments
     Цветята в градините разцъфнаха. Готови и жадни за живот. Изпълват с красота очите ти. Успокояват духа ти. Карат те да мечтаеш. И колкото повече ги гледаш, толкова повече разбунват душата ти. Усети ли вече аромата им? Сега затвори очите си! Вече можеш да летиш, нали?
снимка и текст: Eli M

10 юни 2016 г.

В добра форма и настроение

юни 10, 2016 0 Comments
     На никого не му харесва да гледа сърдити и начумерени лица. Хора без самочувствие и непрестанно оплакващи се от себе си и околните. Но на всеки, понякога му се случва да изпадне в подобни емоционално-негативни състояния. Добре е да се научим да овладяваме лошите емоции. Да успяваме да се настройваме положително към заобикалящия ни свят. Ето, някои съвети за добр форма, самочувствие и добро емоционално състояние, които биха ни помогнали в борбата с лошото настроение.

     Опознай се! Помисли точно какъв човек си и какво би те направило щастлив!
    Много важно е да следваш някаква цел в своя живот! Това ще те мотивира и зареди с желание за живот.
     Вярвай в себе си и своите възможности! Не губи вярата си!
     Имай смелостта да отстояваш това, към което се стремиш!
     Не се колебай! Колебанията са най-големия враг на твоите желания!
    Кажи "не" на суеверията! Това са "бабини деветини", заради които не си заслужава да се отказваш от своята цел!
     Уважавай мнението на хората около теб, дори и то да не е в съгласие с твоето! Всеки си има цел и своите начини да я постигне. Не пречи на останалите в тяхното пътуване към щастието, като отричаш техните решения и се опитваш да наложиш своите възгледи.
    Не си губи времето с глупости!  Намери си хоби, с което да уплътняваш свободните си часове. Бъди активен!
     Наспивай се добре! За да си усмихнат и свеж е нужно и здрав сън!
     Погрижи се за тялото си! Спортувай, ходи на масаж, движи се!
    Обличай се модерно! Но все пак, избирай внимателно дрехите си, защото колкото и да са страхотни, ако не са ти удобни или не ти стоят добре, много бързо някой ще успее да срине самочувствието ти!
    Опитвай се да контролираш килограмите си! Това е много важно, както всички знаят, за да бъдеш здрав, за по-дълъг, качествен и пълноценен живот.
    Обичай! Любовта във всичките и форми и разновидности е тази, която може да ни накара да вярваме, да се борим и да преследваме своите мечти. Тя може да предизвика усмивка на лицето и да ни накара да се чувстваме във върховна форма!

"Карма" от Сали Боуман

юни 10, 2016 0 Comments
Destiny      Destiny by Sally Beauman
     My rating: 4 of 5 stars

     Интересен роман. Доста време ми отне, докато го прочета. Но като се има предвид обемът (900 стр.) и малкото време, което можех да отделям за четене през деня, е разбираемо. Все пак успях.
     "Карма" представлява един реален поглед върху живота. Тайни и интриги. Любов, но не някаква провъзнесена. Егоизъм и лицемерие. Героите търсят своето щастие. Всеки се стреми да задоволи собствените си нужди. Истинският живот.
     Сюжетът се върти, около двама герои. Това са Елен и Едуард. Двамата се срещат и намират един и в друг, това което търсят. Двамата са свързани, обаче, много повече, отколкото предполагат. Това ще изиграе и много важна роля в техния живот.
     "Карма" не е възхвала на любовта, не е приказка с щастлив край. "Карма" е картина на живота, който ни заобикаля със своите сурови и неизкривени черти.

View all my reviews

9 юни 2016 г.

"Къща на брега на морето" от Санта Монтефиоре

юни 09, 2016 0 Comments

Casa de la malul marii, vol 1Невероятна книга!
Прекрасна!
Нямам думи!
С този роман, авторката ме спечели като нейн верен фен!
С нетърпение ще започна да чета следващата и книга!
     "Къща на брега на морето " е много вълнуващ роман! Дори, думата "вълнуващ" е твърде слаба, за да го опиша. Книта започва от детството на главната героиня, Флориана, което е силно преплетено със събитията, които се случват петдесет години по-късно. Авторката умело прескача през годините и още по-умело ни увлича в сюжета.
     Една детска любов, една истинска обич, един реален свят...
     Флориана е напълно завладяна от мечтите си. С чистата си любов към къщата край брега на морето и младият и наследник, Данте, по детски невинното и сърце не вижда и не разбира в каква сложна ситуация се забърква. А тя може да промени животът на всички, най-вече нейния.
     "Флориана повярва на Данте, когато и каза, че винаги ще бъдат заедно. Ако я обичаше, нищо нямаше да застане на пътя им, защото Данте беше господар на съдбата си. Тя изтласка страховете в дъното на ума си, където те се спотаиха в сенките."
     Основната тема на романа е историята на Флориана. Около нея, обаче, има още много други фигури, както в живота на всеки, в чиято съдба, също, авторката ни потапя.
     Клементин - търсеща принца на живота си, Рафа - търсещ част от себе си, Грей - верният и търпелив съпруг, Джейк - влюбеният страхливец. Ще разберете, защо го нарекох така, когато прочете книгата. А трябва да я прочетете. Заслужава!


7 юни 2016 г.

ТЯ беше щастлива

юни 07, 2016 0 Comments
           ТЯ беше щастлива. Имаше мъж, който я обичаше и деца, които я радваха. ТЯ - жената от село, която ставаше на разсъмване, за да приготви закуската, да нахрани животните и да отиде на полето. Прибираше се късно и работата и продължаваше - да прибере животните, да сложи вечерята, да изчисти след това. Но това не и тежеше, защото не беше сама. С нея беше семейството и, което и помагаше и я подкрепяше.
          Така минаваха годините - в радости и трудности, и ТЯ беше щастлива. Децата и порастнаха, напуснаха скромната къщичка на тази жена и Тя остана само със своя мъж. И пак беше щастлива. Децата и си създадоха свои семейства, ТЯ стана баба и с огромно желание се грижеше за внуците си.
          Мина време - те порастнаха и тръгнаха да си търсят късмета. Когато ТЯ разбра, че ще става прабаба беше много, много щастлива. Но малко преди това си отиде мъжът, който толкова много години беше до нея.
          Тогава, ТЯ престана да бъде щастлива. Изгуби пламъка в очите си. Остана и една единствена радост и това бяха нейните деца и внуци. Само че и те имаха свои семейства и грижи, ходеха на работа, а малкото свободно време, което имаха, го отделяха за възпитанието на техните деца. Затова и посещенията при НЕЯ намаляха, все по-рядко я виждаха. А ТЯ ги чакаше. Всеки път, когато чуеше звук на кола, отиваше до прозореца, с надеждата, че те идват. Вече беше забравила какво е щастие. За нея остана само самотата. Тя и стана верен спътник, нежелан, но друг нямаше.
        Тази бедна женичка все още чака някой да отиде при нея и да постои малко повече от час. ТЯ не може да разбере, защото близките и винаги бързат и нямат време. Когато те си тръгват, ТЯ плаче - плаче, защото се страхува от самотата, но друг избор няма. Животът е такъв. И ТЯ плаче. Плаче през деня, плаче и през нощта. Защото е сама. Защото и липсват любимите хора. Няма с кого да седне на масата, няма за кого да наготви вкусните си манджички. Вече не е щастлива. Вече не!



текст: Eli M
снимка: pixabay.com

6 юни 2016 г.

На моя дядо

юни 06, 2016 0 Comments
Никой не знае колко ми липсва,
годините си минават,
но мъката ми не стихва.

Моя дядо аз много обичах, като дете все със него тичах.
Гонехме овцете,
хванати за ръцете.

Дядо ми беше овчар,
на стадото - господар!
Водеше животните в полето
и вземаше със себе си мен - детето.

С дядо много обичахме
да играем на карти.
Той все ме радваше
като нарочно се предаваше.

А вечер казваше на баба:
"Манджичка първо на детето сложи!
Уморено е!
После нека да си полежи!

Дядо обичаше истории да ми разказва,
часове със мен да си приказва.
Пожелаваше ми: "Лека нощ!
Да спиш във златен кош!"

Как ми се иска да видя пак неговото лице,
да го прегърна от сърце.
"Колко много те обичам!" - да му кажа,
любовта си аз да му покажа!

 
























текст и снимка: Eli M

2 юни 2016 г.

Дървото на любовта

юни 02, 2016 0 Comments
     Дървото все още беше там. Необезпокоявано от никой през всичките дълги години, откакто тя замина. Само бе станало още по-високо. Тук, Алекс бе срещнала първата си любов. Сега, след толкова време, стоеше пред него и спомените я връхлитаха един след друг.
     Беше последна година в училище. Нямаше търпение да завърши и да се запише студентка в някой университет. Без значение кое ще е. Искаше само да се махне от тук. Тя мечтаеше за живота в големия град. Ненавиждаше това село, в което трябваше да живее. Тук нищо не се случваше. Всички се познаваха и се налагаше, постоянно, да се съобразява с хорското мнение. За нейните родители, това беше много важно. Но за нея бе мъчение. Успяваше да търпи наложените ограничение, благодарение на надеждата и, че един ден ще си тръгне от тук. Понякога имаше чувството, че се задушава, от всичко, което я заобикаля. Тогава отиваше на единственото място, където се чувстваше добре - при старото дърво. Малко настрани от селото, имаше голяма поляна, в средата, на която се извисяваше красиво и внушително дърво. Там, под сянката на неговите листа, тя стоеше с часове и мечтаеше.
     В един топъл априлски ден отново бе там.  Лежеше на тревата със затворени очи. Тогава чу шум от стъпки. Отвори очите си и го видя. Най- красивото момче, което някога бе виждала. Той я поздрави и тя изтърси нещо като отговор.
     Споменът за това предизвика усмивка на лицето и.
          - Казвам се Макс. А ти?
          - Аз съм Алекс.
          - Какво правиш тук сама, Алекс? - бе я попитал той.
          - Това е моето местенце. Идвам тук почти всеки ден. А ти кой си? Не си от тук!  
          - Така е. Не съм. Но тук са живели моите баба и дядо, както и родителите ми. Когато са се оженили, заминали за чужбина и до дне днешен живеем там. Връщали сме се само веднъж, но аз тогава съм бил малко дете. Сега са решили да обновят старата  къща, за да идваме през лятото.
          - Че кой иска да идва тук, в това село?
          - Да не мислиш, че в града е по-хубаво?
          - Да. Точно това мисля.
          - Вярвай ми, много грешиш.
     Тя му се беше издразнила тогава. Но бързо бе забравила за това.
          - А  как дойде тук? И защо си дошъл?
          - Мама и татко ми казаха за това място.  Когато са били млади, са се срещали тук, до това дърво. И са издълбали своите инициали върху него. Беше ми любопитно и реших да дойда, да го видя.
          - Значи тези инициали са техни? - бе му посочила, тя с пръст, мястото където бяха издълбани.
     Така бе започнало всичко. Те идваха всеки ден до дървото, говориха си, смееха се. Прекараха няколко месеца заедно, изпълнени с щастие. Но хубавите неща свършват бързо. Дошъл бе краят на лятото и той трябваше да заминава. Тя също. Бяха я приели в един университет, на много килиметри от родното и място. Нелогично за нея, но не изпита очакваното вълнение и радост, когато разбра за това.  Последният им ден заедно, го прекараха на поляната, облегнати на дървото. Тогава решиха да издълбаят и техните инициали. Двамата се бяха влюбили. И за двамата, това бе първата им любов. Беше им много трудно да се разделят. Зарекоха се да се видят отново през следващото лято. А дотогава ще се чуват редовно по телефона и скайпа.
     Алекс беше се унесла в спомените си. Бе се сетила за инициалите им. Доближи се. Те си стояха там. Като спомен за тяхната любов. И тогава видя надписа под тях. "Чакам те" - пишеше и до него бяха издълбани всички години от последната им среща. Липсваше само настоящата. Не можеше да повярва! Истина ли беше?
     Беше прекъснала връзката си с него, малко след заминаването им. Родителите и и бяха казали, че той е сгоден и скоро ще се жени. Разбрали го били от неговите родители. Отначало тя не повярва. Знаеше, че между неговото и нейното семейство имаше някаква непризън и не искаше да повярва на техните думи. Но когато цяла седмица след това, тя му пишеше всеки ден, а той и отговори само веднъж, за да и каже, че в момента е много зает, тя бе започнала да се поддава на думите на родителите си. Когато не и се обади и на следващия ден, Алекс много се беше ядосала и изтри номера и скайпа му.  Чувстваше се излъгана и много глупава, че е повярвала на сладките му думи. След това, Макс и бе звънял и писал в продължение на месец. Но тя дали от яд, инат или от наранено его нито му вдигна, нито му прочете съобщенията. Повече нито го чу, нито го видя. Тя рядко се връщаше на село, защото бе започнала и работа. А веднъж, когато попита родителите си, дали не се е връщал, те и отговориха, че не е.
     Алекс седна на тревата и зарея поглед в далечината. Така я завари приятелят и. Бе тръгнал да я търси, защото се беше забавила много. Тя стана, хвана го за ръката и двамата тръгнаха да се прибират. Той беше  и причината да бъде тук сега. Вече дълго време бяха заедно. Постоянно и намекваше, че е време за следващата стъпка. Бяха дошли, да обяват на родителите и за техните общи намерения.
     Две седмици по-късно, Макс беше до дървото. Решил бе да издълбае поредната изминала година, от както не я беше виждал.
"2015" - видя той надписа. Но кой можеше да е? Да не би пък...? Не, не! За момент си помисли, че Алекс, може би, е била тук, но бързо отхвърли тази мисъл. Още с пристигането си предният ден, бе срещнал майка и. Не издържа и я попита дали не се е връщала.
          - Не миличък! Откакто се омъжи, въобще не се е прибирала. С мъжа и постоянно пътуват и не им остава време. Сега чакат и детенце. Тя е много щастлива. Желая ти същото щастие и на теб! - бе му казала тя.


текст: Eli M
снимка: pixabay.com/mishibelle