30 юни 2016 г.

Да изпием по кафенце

   

    Наскоро прелиствах книгата " Всичко за кафето" от Н. Пучеров и реших да споделя с вас някои интересни факти за тази моя любима напитка.
     Най-различни са легендите, които се носят за неговото откриване. Според една, шейх Омар, който е бил лекар и свещеник, се е отдал на отшелничество в една пещера. Покрай нея често прелитали красиви птици и той все се опитвал да ги хване. Веднъж, в поредния си опит, успял само да вземе в ръка няколко плодове, които птиците пренасяли в краката си. Той ги използвал за приготвяне на своите отвари, с които лекувал болните. Оказало се, че тези плодове са лековити и шейх Омар бил провъзгласен за светец. А това били плодовете на кафеените дървета.

27 юни 2016 г.

Да си кажем: Обичам те

Разбрах, че те обичам, още щом ме погледна
със този твой поглед дълбок!
Разбрах, че и ти ме обичаш,
когато докосна устните ми с твоите!
Разбрах, че сме един за друг, когато вплете пръстите си в моите!
Разбрах, че заедно напред ще продължим!
В добро и зло, заедно ще се държим!

~ ~ ~

За теб

За теб друг свят ще притворя.
Дом, изпълнен с блаженство ще сътворя.
С неземно щастие ще те обсипя.
Цялата с любов ще те засипя.

На небето любовта си ще опиша.
Със звездите, името ти ще напиша.
В морето лика ти ще нарисувам.
Всяка нощ ще те целувам.
Ще те прегръщам и ще те сънувам.
текст и снимка :Eli M

24 юни 2016 г.

23 юни 2016 г.

Обичам

Обичам живота,
обичам красотата,
обичам хубавите хора, 
обичам свободата!

Обичам да мечтая,

обичам да желая,
обичам да целувам,
обичам да се вълнувам!

Обичам яснотата на нещата

и вярвам в добротата!


22 юни 2016 г.

Въображението ражда мечти, а мечтите - реалност

     Чрез своето въображение, ние можем да сътворим чудеса. Въображението не е, за да ни откъсне от реалния свят, а за да ни внедри още повече в него, като ни помага да измисляме нови и нови начини за справяне с ежедневните ни задачи. Помага ни по-лесно да преодолеем трудностите по пътя ни. Дава ни кураж да направим онова, което желаем и да бъдем такива, каквито искаме.
     Въображението е наш спътник, извор на идеи, нашето море от мечти. Без него личният ни свят не би бил пълноценен. Затова мечтайте, рисувайте в ума своите желания и използвайте този дар, за да ги съживите!
   Нещата, които плануваме, към които се стремим са нашите мечти, а те идват от въображението!
     И не забравяйте, че въображението ражда мечти, а мечтите - реалност!

снимка и текст: Eli M

Smile! It's a beautiful day!

Let your smile change the world, 
but don't let the world change your smile!
Take time for yourself! 
There is so many beautiful reasons to be happy!
Think love! Be love!
If you dream it, you can do it!
And don't forget to smile!
 The smile tell more that words will ever say!
I hope you feel beautiful today!

21 юни 2016 г.

Лебеди - красота, изящество и вярност




     Няма как да не се възхитим на тези прекрасни птици! Лебедите ни впечатляват със своята красота, изящество и привидна гордост. Били са повод за нарисуването на много картини и написването на стихове, песни и легенди.

20 юни 2016 г.

Красотата в живота

     Какво е красотата? Тя е самият живот! Насладата за очите ни! Спокойствие и доброта! Красотата можем да я усетим и почувстваме в думите, в жестовете, в емоциите.Тя не е само във физическия облик на нещата. Тя е в сърцето и в душата. Дори и скрита, ние сме заобиколени от нея. Трябва само да имаме "очи", за да я видим!

текст и снимка: Eli M

Спокойна седмица

Седмицата леко да мине,
от проблеми да се размине!
Да бъде за всички ползотворана,
усмихната и спокойна!

текст и снимка: Eli M

Самотен. Сам сред всички

      Понякога се чувстваш толкова самотен. Заобиколен от хора, но сам. Толкова ли си различен? Защо оставаш все неразбран? И ти като всички мислиш и чувстваш! Копнееш и мечтаеш! Плачеш и страдаш! Може би, защото не показваш своите емоции пред другите? 
     Дали те е страх? Да, страхуваш се! Страхуваш се от техните реакции. Тежко ти е! Но не можеш да се оплачеш, защото знаеш, че отново ще останеш неразбран и ще бъдеш осъден в техните очи. Защото си се осмелил да бъдеш искрен, да бъдеш себе си. 
     Сега, лъжеш всички, но най-вече теб самият. Живееш в една реалност, която се опитваш да приемеш. Налагаш си ограничения, които се опитваш да не преминаваш. Учиш се да бъдеш търпелив. Стискаш зъби и се мъчиш да мълчиш. Заобиколен си от хора, които те приемат като машина. Те те подтискат и те карат да се чувстваш слаб и неспособен. Дори започваш да им вярваш!
     А сега плачеш! За кой ли път?! И докога?

 снимка: pixabay.com/ Skitterphoto

17 юни 2016 г.

Хубав ден!

Накарай сърцето лудо да бие,
усмивка широка лицето да покрие!
Очите да блеснат игриво,
денят ти да мине радостно, щастливо!

Накарай душата ти песни да запее,
детето в теб гръмко да се смее!
Накарай деня да работи за теб,
поздрави го и късмет!












Eli M

16 юни 2016 г.

"Приказка без край" от Михаел Енде

   "Да можех да разбера - промърмори той - какво всъщност става в една книга, докато е затворена. Разбира се, вътре има само букви, отпечатани върху хартията, но въпреки това...там все пак трябва да става нещо, защото, като я отворя, всички те изведнъж се превръщат в приказка. В нея има герои, които още не съм срещал, какви ли не случки, приключения и боеве...понякога дори се развихрят морски бури или пък човек попада в непознати страни и градове. Нали всичко това по някакъв начин съществува в книгата. Е, естествено трябва да я прочетеш, за да го изживееш, но то се намира вътре още от преди. Ще ми се да разбера в какъв вид."
     С това желание започва приключението на Бастиян Балтазар Букс. Едно обикновено момче, което не харесва живота си и търси успокоение в приказките, които си измисля, както и в книгите. Когато започва да чете "Приказка без край", той дори и не подозира как ще се преобърне живота му. Колкото повече напредва в книгата, толкова повече започва да разбира, че е част от самата приказка. В нея се разказва за започналото унищожение на страната, наречена Фантазия. Да я спаси може само представител на човешкия род. И тогава, Бастиян от читател се превръща в главен герой на книгата.

15 юни 2016 г.

Лилии

     Лилия, Лилиум или Крем, както и да наречем това цвете, няма да има значение. Защото името  се губи пред красотата и аромата му. Лилиумът толкова е запленявал хората, че дори са създадени легенди за него.
     Една от тях гласи, че цветето е наречено също "Звезда на земята". Вярвало се е, че когато падне звезда, тя се превръща именно в лилиум.
     Според друга, Лилиумът се е появил от няколко капки мляко. Тези капки били от гръдта на древногръцката богиня Хера.
     Разказва се още, че Лилиум е цъфтял и в Рая, когато се раждат Адам и Ева.
    Лилиумите, дори били изобразявани върху римски монети.




снимки :Eli M

Седемлистна детелина

Намерих си детелина
със седем нежни листа.
на нея беше кацнала калинка
със седем точки на гърба.

Откъснах си я гордо аз
и дълго гледах я в захлас.
Какво ли да си пожелая?
Най-много здраве аз желая.

Всички да сме радостни, засмени,
в щастие да сме облени.
Късметът с нас все да дружи,
добро около нас нека да кръжи.



14 юни 2016 г.

Моите ценности

Обичам цветята, обичам красотата, 
обичам всичко що е на земята!
Ценя свободата и вярвам в добротата!
 Не търся скрит смисъл в нещата!
Прекланям се пред прямотата! 
Вслушвам се в тишината! 
Търся на живота топлината!

Любовта е в очите.В тях е твоята истина

      Любовта не е само в докосването. Не е само в думите. Любовта е и в погледа. В очите, които те изгарят, когато ги погледнеш. От които кожата ти настръхва. Които предизвикват сърцето ти да прескача. Които те карат да копнееш, да бъдеш докоснат. Очите казват това, което устните не могат да изрекат. Те никога не лъжат. Нараненото сърце може да те предаде, но очите - не! Вярвай им! В тях е твоята истина!


снимка: pixabay.com/Unsplash

Като лист обрулен

Като лист обрулен, паднал на земята,
стоеше той на тротоара и поклащаше си краката.
Навел бе надолу главата,
въздишаше бавно с цигара в устата.

- Какво те мъчи? - попитах го нежно,
а той ми махна с ръка небрежно.
- Кажи ми, боли ли те нещо?
Тогава, той отвърна ми горещо:

- За болката ми няма да намериш лек!
Върви си, остави ме! Аз съм лош човек!
- Защо изричаш тези думи тежки?
Всички сме хора и си имаме болежки!

А той ми отговори със затворени очи:
- Така е, всеки греши,
но грешките ми никой не може да прости!

Пропих се и парите си на хазарт пропилях,
с много жени извърших грях!
Забравих за мойто семейство - еднички
и ги оставих сам самички!

Сега се разкайвам и много съжалявам,
да бъдат щастливи - живота си давам!
Но късно е! Късно това го разбрах
и истинската радост не познах!

Защо си още тук?
Не виждаш ли? Не струвам!
Сега си плащам и ще мизерувам!

Гледах го дълго и незнаех какво да му кажа.
Чудех се как светлината да му покажа!
 - Сега не трябва да се предаваш,
а с цялото си сърце да се раздаваш!

Стани! Изправи се!
Очите отвори си и погледни се!
Силен бъди, напред върви!
И щастие на твоето семейство донеси!

Щом грешките осъзнал си,
дълго в тъмнина стоял си,
сега е време ръкави да запретнеш
и в ред живота си да спретнеш!

Че си нов човек на всички докажи,
своята вяра в тях им покажи!
Няма да е лесно, повярвай,
но за нищо ти не се предавай!

Тогава, за първи път, той поглед вдигна,
усетих как всичко в него се надигна.
Този момент видях в очите му искрата,
надеждата - нашата стара позната!

Изправи се той и бавно тръгна,
глава през рамо само извърна.
Погледна ме и леко кимна,
обърна се и тихо си тръгна.

Седя и мисля за този човек,
дали успя за грешките си да намери лек?
Дали животът ръка му подаде
или отново го предаде?




13 юни 2016 г.

Вървя към доброто

По утъпкания път вървя,
мръсна, гладна и сама.
Демони страшни ме следят,
неотлъчно зад мен вървят.

Но аз не спирам и крачка ускорявам.
Още малко вървене остава - се надявам.
Там, накрая на пътя да намеря
любов, храна и чиста постеля.

Колко е трудно, когато назад погледнеш
и само празни погледи срещнеш.
Това ме кара все по-бързо напред да вървя,
въпреки страха да не сгреша.

Но как можех да остана и самотата да поема.
Лъжливи думи и усмивки, не исках да приема.
Сърца от лед сковани!
Души от злоба обладани!

Не съм като тях, опитах!
Но все повече се оплитах.
В здравите мрежи на интриги, лъжи и ненавист,
на коварство и тежка завист!

Преди напълно този свят да ме обземе,
аз тръгнах - надявам се навреме.
И още вървя, не спирам!
Въпреки страха, на вярата си се опирам!
















текст: Eli M
снимка: pixabay.com/josealbafotos

В търсене на щастието

     Всички се стремим към нещо в своя живот. Било любов, пари, власт или каквото и да е! Целият ни този стремеж е продиктуван от мисълта да бъдем щастливи! Всички ние търсим онова, което ще ни донесе радост и задоволство. Тогава казваме: "Аз съм щастлив!".
     Но пътищата към това усещане са много, криволичещи, без изход или са като лабиринт. Много често се случва да не тръгнем по правилния път. За де сме сигурни, че вървим по него, трябва да си отговорим на няколко въпроса.

 Предизвиква ли усмивка на лицето ми?
Носи ли ми чувство на спокойствие и сигурност?
Страхувам ли се, че може да ми го отнемат?
В мислите ли ми е постоянно?
Вече го имам, но продължавам ли да го искам?

Мъдри мисли от вековете

"Пътят към другите светове е вътре в теб самия!"


"Твоята душа е като покрив, а чувствата ти са браздите на душата ти! Когато браздите се заличат, ти се опитай да пиеш вода от покрива!"


мъдри мисли от филма "Великолепният век"
снимки: pixabay.com/MelKro

Жадни за живот

     Цветята в градините разцъфнаха. Готови и жадни за живот. Изпълват с красота очите ти. Успокояват духа ти. Карат те да мечтаеш. И колкото повече ги гледаш, толкова повече разбунват душата ти. Усети ли вече аромата им? Сега затвори очите си! Вече можеш да летиш, нали?

снимка и текст: Eli M

10 юни 2016 г.

Вяра, надежда, любов и смелост






В добра форма и настроение

     На никого не му харесва да гледа сърдити и начумерени лица. Хора без самочувствие и непрестанно оплакващи се от себе си и околните. Но на всеки, понякога му се случва да изпадне в подобни емоционално-негативни състояния. Добре е да се научим да овладяваме лошите емоции. Да успяваме да се настройваме положително към заобикалящия ни свят. Ето, някои съвети за добр форма, самочувствие и добро емоционално състояние, които биха ни помогнали в борбата с лошото настроение.

"Карма" от Сали Боуман

Destiny      Destiny by Sally Beauman
     My rating: 4 of 5 stars

     Интересен роман. Доста време ми отне, докато го прочета. Но като се има предвид обемът (900 стр.) и малкото време, което можех да отделям за четене през деня, е разбираемо. Все пак успях.
     "Карма" представлява един реален поглед върху живота. Тайни и интриги. Любов, но не някаква провъзнесена. Егоизъм и лицемерие. Героите търсят своето щастие. Всеки се стреми да задоволи собствените си нужди. Истинският живот.
     Сюжетът се върти, около двама герои. Това са Елен и Едуард. Двамата се срещат и намират един и в друг, това което търсят. Двамата са свързани, обаче, много повече, отколкото предполагат. Това ще изиграе и много важна роля в техния живот.
     "Карма" не е възхвала на любовта, не е приказка с щастлив край. "Карма" е картина на живота, който ни заобикаля със своите сурови и неизкривени черти.

View all my reviews

9 юни 2016 г.

"Къща на брега на морето" от Санта Монтефиоре


Casa de la malul marii, vol 1Невероятна книга!
Прекрасна!
Нямам думи!
С този роман, авторката ме спечели като нейн верен фен!
С нетърпение ще започна да чета следващата и книга!
     "Къща на брега на морето " е много вълнуващ роман! Дори, думата "вълнуващ" е твърде слаба, за да го опиша. Книта започва от детството на главната героиня, Флориана, което е силно преплетено със събитията, които се случват петдесет години по-късно. Авторката умело прескача през годините и още по-умело ни увлича в сюжета.
     Една детска любов, една истинска обич, един реален свят...
     Флориана е напълно завладяна от мечтите си. С чистата си любов към къщата край брега на морето и младият и наследник, Данте, по детски невинното и сърце не вижда и не разбира в каква сложна ситуация се забърква. А тя може да промени животът на всички, най-вече нейния.
     "Флориана повярва на Данте, когато и каза, че винаги ще бъдат заедно. Ако я обичаше, нищо нямаше да застане на пътя им, защото Данте беше господар на съдбата си. Тя изтласка страховете в дъното на ума си, където те се спотаиха в сенките."
     Основната тема на романа е историята на Флориана. Около нея, обаче, има още много други фигури, както в живота на всеки, в чиято съдба, също, авторката ни потапя.
     Клементин - търсеща принца на живота си, Рафа - търсещ част от себе си, Грей - верният и търпелив съпруг, Джейк - влюбеният страхливец. Ще разберете, защо го нарекох така, когато прочете книгата. А трябва да я прочетете. Заслужава!


7 юни 2016 г.

ТЯ беше щастлива

           ТЯ беше щастлива. Имаше мъж, който я обичаше и деца, които я радваха. ТЯ - жената от село, която ставаше на разсъмване, за да приготви закуската, да нахрани животните и да отиде на полето. Прибираше се късно и работата и продължаваше - да прибере животните, да сложи вечерята, да изчисти след това. Но това не и тежеше, защото не беше сама. С нея беше семейството и, което и помагаше и я подкрепяше.
          Така минаваха годините - в радости и трудности, и ТЯ беше щастлива. Децата и порастнаха, напуснаха скромната къщичка на тази жена и Тя остана само със своя мъж. И пак беше щастлива. Децата и си създадоха свои семейства, ТЯ стана баба и с огромно желание се грижеше за внуците си.
          Мина време - те порастнаха и тръгнаха да си търсят късмета. Когато ТЯ разбра, че ще става прабаба беше много, много щастлива. Но малко преди това си отиде мъжът, който толкова много години беше до нея.

6 юни 2016 г.

На моя дядо

Никой не знае колко ми липсва,
годините си минават,
но мъката ми не стихва.

Моя дядо аз много обичах, като дете все със него тичах.
Гонехме овцете,
хванати за ръцете.

Дядо ми беше овчар,
на стадото - господар!
Водеше животните в полето
и вземаше със себе си мен - детето.

С дядо много обичахме
да играем на карти.
Той все ме радваше
като нарочно се предаваше.

А вечер казваше на баба:
"Манджичка първо на детето сложи!
Уморено е!
После нека да си полежи!

Дядо обичаше истории да ми разказва,
часове със мен да си приказва.
Пожелаваше ми: "Лека нощ!
Да спиш във златен кош!"

Как ми се иска да видя пак неговото лице,
да го прегърна от сърце.
"Колко много те обичам!" - да му кажа,
любовта си аз да му покажа!


























текст и снимка: Eli M

2 юни 2016 г.

Дървото на любовта

     Дървото все още беше там. Необезпокоявано от никой през всичките дълги години, откакто тя замина. Само бе станало още по-високо. Тук, Алекс бе срещнала първата си любов. Сега, след толкова време, стоеше пред него и спомените я връхлитаха един след друг.
     Беше последна година в училище. Нямаше търпение да завърши и да се запише студентка в някой университет. Без значение кое ще е. Искаше само да се махне от тук. Тя мечтаеше за живота в големия град. Ненавиждаше това село, в което трябваше да живее. Тук нищо не се случваше. Всички се познаваха и се налагаше, постоянно, да се съобразява с хорското мнение. За нейните родители, това беше много важно. Но за нея бе мъчение. Успяваше да търпи наложените ограничение, благодарение на надеждата и, че един ден ще си тръгне от тук. Понякога имаше чувството, че се задушава, от всичко, което я заобикаля. Тогава отиваше на единственото място, където се чувстваше добре - при старото дърво. Малко настрани от селото, имаше голяма поляна, в средата, на която се извисяваше красиво и внушително дърво. Там, под сянката на неговите листа, тя стоеше с часове и мечтаеше.