Тя много го обичаше. Всичко започна на шега за нея. Не мислеше, че той ще се окаже точният човек. Излъга го за всичко, освен за името си. Смяташе, че е забавно. Не предвиждаше дълготрайни отношения с него. Сега, няколко месеца по-късно, той и предлагаше да заживеят заедно. Каза му, че трябва да почакат още малко време. Но не го мислеше. Искаше го толкова, колкото и той. Но се страхуваше. Страхуваше се от лъжите си, които колкото и дребни да бяха, си оставаха лъжи.
Беше му казала, че живее сама с болната си майка в малко селце, близо до града. Тъй като майка и не можела да работи, тя се е принудила да почне работа, за да могат да се издържат. Сега учи, работи, грижи се за майка си и понякога и било много тежко. Била едно дете, а баща и ги изоставил, когато още е била малка. Роднините им не се интересували от тях и т.н., и т.н. Дори не помнеше всичките си измислици. Вече съжаляваше, но тогава го смяташе за интересно. Как сега да му каже, че всичко това, което му е говорила за себе си е плод на въображението и? Когато я попита, защо го е правила, какво да му отговори? Как да му обясни, че от едно обикновено забавление, той се е превърнал в мечтания мъж? Със сигурност нямаше да и повярва. По-лесно беше да си тръгне от живота му.
Няколко дни, той и звъня на мобилния, но отговор нямаше. Една вечер не издържа и отиде до квартирата и. Тогава разбра истината. Тя никога не е живяла на това място. Тук живее само нейната състудентка. От нея разбра за всичките и лъжи. Състудентката и не питаеше особено добри чувства към нея, затова със задоволство му разказа подробности около нейния живот. Когато видя, колко е объркан, реши да сипе още малко сол в раната и му подметна, че, може би, не е единствения, изпатил си от нея.
- Сигурна съм, че в момента плете мрежите си при някой друг. - Усмивката и стана по-широка. - Съжалявам, че от мен трябваше да го научиш.
В ума му настана буря. Коя беше тя? Мислеше си, че я познава? Колко пъти беше идвал да я вземе от тук, но нито веднъж, тя не го бе поканила. Сега, вече, разбираше защо. Но не можеше да остави нещата така. Трябваше да я види и да чуе всичко от нейната уста.
На другия ден взе от състудентката и нейния адрес, качи се на едно такси и тръгна натам. Спряха пред една доста внушителна къща, дори се зачуди, дали не е записал грешно адреса. В този момент, тя излезе от къщата. Той понече да отвори вратата на таксито, когато видя мъжа, който я чакаше. Те се прегърнаха и се качиха в колата, спряна пред къщата. Загуби ума и дума. Мислите му бясно се блъскаха. една в друга. Той вече знаеше, че тя го бе лъгала за себе си, но вътрешно се надяваше, че има някаква основателна причина. Да, имаше. И той я видя. Но не беше такава, каквато му се искаше. " Играчка! Бил съм само нейна играчка!" В този момент, той я мразеше. Ненавиждаше я! Той и бе разкрил сърцето си, а тя му се бе подиграла. Мразеше я !
- Незнам какво да правя сега! - Тя се облегна на седялката и въздъхна.
- Голяма каша си забъркала, сестричке!
- Знам, знам. Само не ми натяквай, а просто ми дай съвет.
- Обичаш ли го?
- Обичам го много!
- Тогава защо не му каза истината? - Укорително я попита брат и.
- Беше ме страх, че няма да ми повярва и ще ме отблъсне. Допуснах голяма грешка, нали? Съжалявам! Искам да бъда с него.Готова съм! Готова съм да му разкажа всичко.
- Най-добре го направи бързо преди да разбере от друг - посъветва я брат и.
- Прав си. Ще бъда искрена с него. Ще го накарам да ми повярва и да ме разбере. И повече никога, ама никога няма да го лъжа.
Телефонът и извъня кратко. Получи съобщение. Прочете го и заплака. Брат и тъкмо паркира колата, изключи двигателя и я погледна притеснено.
- Вече знае! Всичко свърши! - проплака тя и избухна в силен плач.
текст и снимка: Eli M
0 Коментари