От играчка - плачка. Лъжата

май 25, 2016

     Тя много го обичаше. Всичко започна на шега за нея. Не мислеше, че той ще се окаже точният човек. Излъга го за всичко, освен за името си. Смяташе, че е забавно. Не предвиждаше дълготрайни отношения с него. Сега, няколко месеца по-късно, той и предлагаше да заживеят заедно. Каза му, че трябва да почакат още малко време. Но не го мислеше. Искаше го толкова, колкото и той. Но се страхуваше. Страхуваше се от лъжите си, които колкото и дребни да бяха, си оставаха лъжи.
       Беше му казала, че живее сама с болната си майка в малко селце, близо до града. Тъй като майка и не можела да работи, тя се е принудила  да почне работа, за да могат да се издържат. Сега учи, работи, грижи се за майка си и понякога и било много тежко. Била едно дете, а баща и ги изоставил, когато още е била малка. Роднините им не се интересували от тях и т.н., и т.н. Дори не помнеше всичките си измислици. Вече съжаляваше, но тогава го смяташе за интересно. Как сега да му каже, че всичко това, което му е говорила за себе си е плод на въображението и? Когато я попита, защо го е правила, какво да му отговори? Как да му обясни, че от едно обикновено забавление, той се е превърнал в мечтания мъж? Със сигурност нямаше да и повярва. По-лесно беше да си тръгне от живота му.
        Няколко дни, той и звъня на мобилния, но отговор нямаше. Една вечер не издържа и отиде до квартирата и. Тогава разбра истината. Тя никога не е живяла на това място. Тук живее само нейната състудентка. От нея разбра за всичките и лъжи. Състудентката и не питаеше особено добри чувства към нея, затова със задоволство му разказа подробности около нейния живот. Когато видя, колко е объркан, реши  да  сипе още малко сол в раната и му подметна, че, може би, не е единствения, изпатил си от нея.
               - Сигурна съм, че в момента плете мрежите си при някой друг. - Усмивката и стана по-широка. - Съжалявам, че от мен трябваше да го научиш.
        В ума му настана буря. Коя беше тя? Мислеше си, че я познава? Колко пъти беше идвал да я вземе от тук, но нито веднъж, тя не го бе поканила. Сега, вече, разбираше защо. Но не можеше да остави нещата така. Трябваше да я види и да чуе всичко от нейната уста.
        На другия ден взе от състудентката и нейния адрес, качи се на едно такси и тръгна натам. Спряха пред една доста внушителна къща, дори се зачуди, дали не е записал грешно адреса. В този момент, тя излезе от къщата. Той понече да отвори вратата на таксито, когато видя мъжа, който я чакаше. Те се прегърнаха и се качиха в колата, спряна пред къщата. Загуби ума и дума. Мислите му бясно се блъскаха. една в друга. Той вече знаеше, че тя го бе лъгала за себе си, но вътрешно се надяваше, че има някаква основателна причина. Да, имаше. И той я видя. Но не беше такава, каквато му се искаше. " Играчка! Бил съм само нейна играчка!" В този момент, той я мразеше. Ненавиждаше я! Той и бе разкрил сърцето си, а тя му се бе подиграла. Мразеше я !

               - Незнам какво да правя сега! - Тя се облегна на седялката и въздъхна. 
               - Голяма каша си забъркала, сестричке!
               - Знам, знам. Само не ми натяквай, а просто ми дай съвет.
               - Обичаш ли го?
               - Обичам го много!
               - Тогава защо не му каза истината? - Укорително я попита брат и.
             - Беше ме страх, че няма да ми повярва и ще ме отблъсне. Допуснах голяма грешка, нали? Съжалявам! Искам да бъда с него.Готова съм! Готова съм да му разкажа всичко.
               - Най-добре го направи бързо преди да разбере от друг - посъветва я брат и.
             - Прав си. Ще бъда искрена с него. Ще го накарам да ми повярва и да ме разбере. И повече никога, ама никога няма да го лъжа.
       Телефонът и извъня кратко. Получи съобщение. Прочете го и заплака. Брат и тъкмо паркира колата, изключи двигателя и я погледна притеснено.
               - Вече знае! Всичко свърши! - проплака тя и избухна в силен плач.


текст и снимка: Eli M

You Might Also Like

0 коментара

За съдържанието

Блогът е авторски. Публикациите са лично мое творение, затова и го наричам личен блог. В редките случаи, когато съм използвала било цитат или текст, който не е мое творчество, изрично съм го отбелязала. Не омаловажавам труда на другите, затова не го правете и вие.

.

Публикациите могат да бъдат споделяни, коментирани и използвани, но с поставяне на реален линк към тях, сочещ техния източник.
Благодаря за разбирането и интересно четене. Нямам нищо против да получавам съвети, мнения или критики към постовете.

Доза настроение