Разочарованието. Без чувства, нали?

май 16, 2016

         Тя го погледна. Очите и изразяваха толкова много емоции. Надяваше се да види искрата в неговите. Но там нямаше нищо. Погледът му беше вял и не изразяваше никаква емоция. "Това ли беше? Нима това е краят?" - питаше го тя, с очи.
             - Знаеш, че не те обичам - прошепна той. - Без чувства, помниш ли? Ти го поиска.
             - Тогава мислех така, признавам. Но сега...- малка сълза се плъзна по бузата и.
             - Не, не казвай нищо повече! Няма да има никакво значение! Не си го причинявай!
             - Но, аз искам да ти кажа...
     Той я прекъсна, отмятайки с ръка пред очите и. Това продължаваше твърде дълго и започваше да го изнервя.
             - Сигурно си забравила многобройните ми опити да се сближа с теб - тонът му стана по -висок. - Но, не! Ти не спря да се държиш като каменна статуя и нито веднъж не ме допусна до твоя свят. Тялото ти беше само моето успокоително, че се докосвам до теб. Залъгвах се! Вярвах! Надявах се! Колко нощи си те представях в прегръдките ми - усмихната, чувствена и нежна. - След това признание, яростта и търпението му достигнаха своя връх. - Проумей, че аз вече не съм твоята играчка! Че леденото ти докосване, вече не може да предизвика никакви чувства в мен. Твоето държание, ти, самата ти, ме отблъсна и не те искам повече в живота си! - Каза той и се обърна, за да си тръгне завинаги от нея.
          - Съжалявам! Наистина! - Тя го хвана за ръката, нежелаеща да го пусне. Но той бутна ръката и и без да я погледне закрачи напред.
            - Обичам те! - извика тя. - Тези думи  го накараха да спре и тя продължи. - Влюбих се в теб. Без да го искам, но се влюбих. Държах се студено, защото ме беше страх да покажа какво изпитвам. Без чувства, нали? Така се разбрахме! Мислех, че си мил и нежен с мен, само защото съм жена, а на жените им харесва това. Не вярвах на думите ти! Борих се с тази зараждаща се обич в мен! Но тя ме победи - спря за момент, за да си поеме въздух и продължи. - Сега осъзнавам, че не е трябвало да бягам от любовта, а да и се отдам. Винаги съм се страхувала от болката, която може да ми причини. Но сега, боли повече. Много повече!
       През цялото време, той стоеше с гръб към нея. Не се обърна да я погледне и когато тръгна. Само каза:
            - Но сега вече е късно! Сега, аз не вярвам!
       Тя остана на мястото си, гледайки го как малко по малко се отдалечава. Сълзите и вече не можеха да се преброят. Той я бе обичал, а тя беше неговото голямо разочарование.


текст: Eli M
снимка: pixabay.com

You Might Also Like

0 коментара

За съдържанието

Блогът е авторски. Публикациите са лично мое творение, затова и го наричам личен блог. В редките случаи, когато съм използвала било цитат или текст, който не е мое творчество, изрично съм го отбелязала. Не омаловажавам труда на другите, затова не го правете и вие.

.

Публикациите могат да бъдат споделяни, коментирани и използвани, но с поставяне на реален линк към тях, сочещ техния източник.
Благодаря за разбирането и интересно четене. Нямам нищо против да получавам съвети, мнения или критики към постовете.

Доза настроение