14 декември 2016 г.

Празнични късметчета

декември 14, 2016 0 Comments
     Много обичам да виждам усмивки по лицата на хората, а ако това са лицата на най-близките ми, съм доволна още повече. Затова реших да ги изненадам, като им напиша празнични късметчета, които да им донесат весели емоции и радост. Ще ги споделя с вас и ако ви харесат може да направите и вие такава изненада на близките си.


С нови идеи ще се гордееш, в работата ще успееш!

Здраве, щастие, късмет, всичко ще ти е наред!

На теб ти се пада късмет, бъди щастлив и върви напред!

Тази година ще се докажеш, с нов автомобил ще се покажеш!

Батерията ще презаредиш, в ръка с успеха ще вървиш!

На ръце ще го люшкаш, тази година бебе ще гушкаш!

Тетрадка и химикал си приготви, за изпити се подготви!

В купони луди ще се вихриш, за веселба единствено ще мислиш!

На хазарт ще играеш, но пари ще спечелиш - да знаеш!

Сладък живот те очаква, всичко много ще те радва!

От уроки си защитен, с любов ще бъдеш възнаграден!

Тази година за награда, любовник/ца ти се пада!

От нищото ще тръгнеш, красива къща ще издигнеш!

Я фишче, я билетче, пада ти се от тотото късметче!

       Ще е още по-интересно, ако към късметчето добавите и някакви символични подаръчета, които да допълнят неговото послание.

      Желая ви много весели празници, много положителни емоции и много добро настроение!  

5 декември 2016 г.

Елхата - символът на Коледа

декември 05, 2016 0 Comments
Да посрещнем Коледа с много настроение и усмивки! 
Да бъдем заобиколени от нашите близки!
Подаръците под елхата да сложим!
В този ден за нищо да не се тревожим! 

           Коледа е прекрасен християнски празник, на който се почита раждането на Исус. Още от древни времена е прието, символът на този празник да е елхата, тъй като тя е вечнозелена и хората са вярвали, че това е дървото на живота.
          Една легенда разказва, че в нощта на раждането на Христос, вярващи от всички краища на света са отишли да го видят и да му се поклонят, като са носели със себе си дарове за младенеца. Тъй като е било зима, единственото зелено дърво е било елхата. Ангелите свалили от небето звездите и ги поставили върху това дърво, за го осветят в знак на обич и радост. От тогава, на всеки 24-ти декември, върху елхата са се поставяли свещички, за да се помолят всички, а под нея се нареждали подаръците.
         С времето е започнала да се декорира със най-различни украси. Днес, украсата на елхичката е истинско забавление и повод за радост у децата. Приятно настроение и пълна еуфория настъпват, когато започне и разопаковането на подаръците, които Дядо Коледа е оставил под елхата.
      Чорапчето по традиция се закача на камината. Разбира се, за тези които нямат камина в дома си, могат да го поставят и на елхата - важното е да не е празно :)
         Много пъти съм се питала каква е връзката между Коледата и чорапчето. Разрових се и попаднах на интересна легенда. Тя разказва, за един баща, който живеел щастливо със своите три дъщери, но били много бедни. Те пораснали и дошло време да се задомят, но нямали зестра. Една вечер като си изпрали чорапите, девойките ги закачили на камината, за да изсъхнат и си легнали. Тогава от там минал Свети Николай, съжалил ги и поставил в техните чорапки по една торба с жълтици. От там започва и тази традиция.
         Според друго поверие, звездата, сложена на върха на елхата е с много важно значение, защото в нощта на раждането на Христос, тя е осветявала пътя на мъдреците до мястото, където се е родил.
         Сега вече има всевъзможно различни и красиви играчки за украса. Когато аз бях дете, нямаше такова разнообразие. Спомням си, че шоколадите, които си купувахме, бяха обвити във фолио, оцветено в различни цветове. Събирахме си го, после обвивахме с него орехчета и кибритени кутийки и ги закачахме на елхата. Също, нареждахме и парченца памук върху клонките и, които символизираха снега. Тъй като нямахме лампички, слагахме свещички. Беше много весело! Единствено ми ставаше жал за дръвчето, когато после се изхвърляше. Затова, днес си имаме изкуствена елхичка, която украсяваме в къщи и една естествена, която си засадихме в двора и също окичваме с коледни играчки.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА!



29 ноември 2016 г.

Оймякон, Русия - от студено, по-студено

ноември 29, 2016 2 Comments
     Знаете ли кое е най-студеното място в света?
     Нарича се Оймякон или още " Северен полюс на студа". Това е малко селце, намиращо се в близост до полярния кръг. На това място, температурите през зимата падат до -65 градуса, а продължителността на деня е около 3 часа. Населението на селото се състои от 462 души. Как живеят, само те си знаят!

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Оймякон


23 ноември 2016 г.

На свекървата ще подаря, гоблен шит от моята ръка

ноември 23, 2016 0 Comments
    В последните дни разполагах с повече време за губене. Запълвах го като се ровех в интернет, разглеждайки различни интересни сайтовете, с цел да намеря нещо хубаво за подарък на моята свекърва. Тя много обича цветя. Това беше и ключовата дума при търсенето ми. Така попаднах на един сайт, в който се предлагаха гоблени. Веднага разбрах, че съм намерила, това което търсех. 
    Харесах си модел, поръчах си необходимите материали и използвайки знанията си за шиене на гоблени, които придобих в часовете по "Труд и техника "(когато бях ученичка), се залових за работа.

  Реших да не поръчвам готов, след като мога и сама да си го направя. А и си помислих, че по този начин, подаръкът ще е много по-оценен и харесан. Като прибавя и изненадата на свекървата, когато разбере, че аз съм го ушила (не съм и казвала, че мога), вярвам,  че ще я зарадвам. 

   Гобленчето вече е готово. Остана само да го сложа в някоя красива рамка и да се  надявам, че и на нея ще и хареса толкова, колкото и на мен. 


    Това е само една идея, с която всеки, който желае може да зарадва своите близки. Според способностите и интересите си, всички могат да сътворят своя уникален подарък. Ако не Ви идва нищо на ум, в интернет пространството може да намерите множество идеи в стил "направи си сам ". Със сигурност ще попаднете на нещо, което да Ви допадне, нещо, което можете и за което имате необходимото време и средства. 
   Хубав ден и много усмивки от мен  !

21 ноември 2016 г.

Рита Хейуърд: Всичко, което исках беше това, което всички искаха - да бъдат обичани!

ноември 21, 2016 0 Comments
   През целия си живот , красивата киноактриса е търсила любовта. Тя се жени 5 пъти, но всичките и връзки се оказват неуспешни.
     Маргарита Кармен Кансино е от ирландски произход. Тя сменя своето име по настояване на първия си съпруг - Ед Джансън. Той е бил доминиращ фактор в нейния живот. Джансън е бил решен да я направи кинозвезда. Той я води на приеми, запознава я с всеки, който би могъл да и помогне в кариерата. Джансън решава, тя да се подложи на електролиза. Маргарита изтърпява болезнената процедура по обезкосмяване на челото, за да стане пи-високо, сменя черния с червен цвят на косата си и  оттук нататък започва да се нарича Рита Хейуърд. Напълно  преобразена, тя се превръща в типично американско момиче, грабвайки сърцата на американците.
    Кариерата и тръгва нагоре, но брака и започва да се разпада. Рита се запознава с режисьора Орсън Уелс, с когото сключва втория си брак. От тази връзка се ражда и първото и дете. Но и този брак не продължава дълго. Рита разбира за изневерите му и решава да го напусне.

    Всички момичета, когато са малки си мечтаят да са принцеси. Рита Хейуърд осъществява тази мечта. В Палм Бийч, тя се среща с принц Али хан, известен още като голям женкар, който оставя поразен от нейната красота. Двамата започват романс, който ги води до олтара малко по -късно.Заради тази връзка, актрисата се отказва от киното и напуска Америка.

"Аз живях, където той живееше. А той живееше в Париж, в Лондон, в Ирландия. И всичко това беше част от неговия живот и аз станах част от него."


  От любовта им се ражда принцеса Ясмина. Но проблемите между тях вече са започнали и това не успява да ги сплоти. Въпреки твърденията на Али, че обича Рита, той не се отказва от женкарството, за което съпругата му научава. Като се включат в общата картина и различията им, разбиранията им за семейство, поведение и други, за актрисата връзката им приключва и тя се връща в Америка заедно с дъщеря си.
    След 4- годишно отсъствие от държавата и от работата си на сцена, Рита се залавя отново за кариерата си .
    През 1953 г., тя  сключва четвъртия си брак. Мъжът и се казва Дик Хеймс,  който е бил затънал във финансови проблеми и заплашен да бъде депортиран от страната. По-късно, Рита признава, че се е омъжила за него, за да му помогне да се справи с проблемите си. Две години по-късно и този съюз приключва. 
    Изминават още 3 години,  през които Рита се отдава на работата и на децата си. Въпреки това, желанието да намери любовта не я напуска. Тя отново се омъжва, вярвайки че този път е срещнала истинската любов в лицето на Джеймс  Хил. Но тази любов просъществува само 3 години. 
   Това е и последният опит на актрисата да намери любовта, която цял живот е търсила, последната надежда да срещне човека, с когото да остарее. 
Рита продължава живота си, градейки своята кариера да 1980 г., когато разбира, че страда от Алцхаймер. Ненавременното и диагностициране довежда до нейната смърт седем години по-късно. 
    Рита Хейуърд или Маргарита Кансино умира на 68-годишна възраст. Въпреки успехите на сцената, въпреки славата и многобройните почитатели, актрисата си отива с мисълта, че не е била обичана. Тя е споделила, че единственото нещо, което и е липсвало е било любовта.
     Рита Хейуърд има 37 години стаж в киното и се снима в 61 филма. Този, с който става най-популярна и с който хората я свързват през целия и живот е "Джилда ". Заради тази роля, актрисата става известна като  "Богинята на любовта". 

За живота и научих от документален филм на History Channel. 
Снимки от pixabay. com

16 ноември 2016 г.

Идеи за почивка на море през зимата

ноември 16, 2016 2 Comments
   На кого не му се е искало в студените зимни дни да бъде на място, където може да захвърли якето и ръкавиците? Да се разхожда по плажа или да поплува през януари и февруари - звучи страхотно, нали? Няма какво да се чудите - това е напълно възможно!


   Например, в Египет температурите през зимата са около 25-26 градуса. Температурата на водата е от 18 до 22 градуса. Освен да поплувате, в арабската държава може да посетите и прочутите пирамиди, както и да се разходите с камила през пустинята.



   В Дубай - един много модерен град, температурите през зимата са около 25-27 градуса, а на водата - около 18. Градът със сигурност би ви впечатлил.


   А какво ще кажете за почивка на Малдивските острови? През студените за нас месеци, там температурата е средно 27-28 градуса. Малдивите очароват с невероятно красивите си плажове и природа.


  Когато при нас идва зимният сезон, то в Бразилия настъпва летният. тогава температурите достигат до 30-31 градуса. Идеално време за почивка на морето. През този сезон (февруари) се провежда и световноизвестният бразилски карнавал. Ще е страхотно да се посети.

снимки:pixabay.com

8 ноември 2016 г.

Обещавам ти

ноември 08, 2016 1 Comments
Обещавам ти вече да съм добра,
да не приемам всичко на шега.
Обещавам да те уважавам
и за всичко лошо съжалявам.

Обещавам ти да не преигравам,
цялата си любов да ти давам.
Обещавам, няма да те дразня вече,
защото: "Обичам те, човече!"

Обещавам с теб да се съобразявам,
глупости да не си въобразявам.
Обещавам винаги да те изслушвам
и в съветите ти да се вслушвам.

Обещавам ти да те обичам,
"мило мое" все да те наричам.
Обещавам го, защото ти си моето момче
и те обичам аз от цялото си сърце!


1 ноември 2016 г.

Мъдростта в книгата "Алхимикът" на Пауло Коелю

ноември 01, 2016 0 Comments
снимка:pixabay.com
     В това свое произведение, авторът ни запознава със съдбата, с мечтите, със съзнанието на един млад пастир тръгнал да търси своята "Лична легенда". Личната легенда е пътят на всеки човек. Но не всеки може да го извърви, защото или не вярва, или лесно се отказва. Пауло Коелю иска да ни накара да повярваме в съдбата, за да бъдем щастливи. Нищо не е случайно! Трябва да се научим да виждаме и разгадаваме поличбите или знаците, които животът ни показва.

"Когато искаме нещо, Вселената винаги ни съдейства, за да го постигнем!"

    Трябва да отворим сърцето си, за да можем да усетим и изживеем мечтите си. Да се заслушаме в неговия глас. Да се научим да разгадаваме неговите знаци. Да му се доверим!

"Само едно нещо прави мечтата невъзможна - страхът от неуспех!"

     Всички имаме мечти, но малко са тези, които ги следват докрай. Страхът от това, което може да ни се случи по пътя към осъществяването на мечтите ни е този, който ни пречи да живеем така, както бихме искали. Страхът е една висока и стръмна скала, която малцина биха изкачили. Но щом истински желаем нещо, не трябва да се отказваме. Стигнем ли до тази скала значи вече сме извървели половината път. Върнем ли се - мечтата ни ще си остане мечта завинаги. Страхът може да бъде преодолян, ако вярваме в това, което желаем. Не бива да скланяме глава пред него, защото

"Животът иска да изживееш Личната си легенда!"

20 октомври 2016 г.

Доброто старо видео

октомври 20, 2016 0 Comments
      Преди няколко дни, при поредното ровене из шкафове и гардероби, малкият ми син попадна на интересна находка. След направен първоначален оглед ме попита :
            - Мамо, какво е това? 
            -Това е старото ми видео. 
         Изглежда отговорът ми не успя да задоволи любопитството му и той продължаваше да ме гледа въпросително. Апаратът беше в кашонче, в което имаше и няколко видеокасети. Взех едната и започнах да му обяснявам. 
        - Това е видеокасета  - и я завъртях пред него - на нея се записват филми, музикални клипове, лични клипове.  Касетата се  поставя във видеоустройството, което се свързва към телевизора и можем да гледаме записа. 
       Видеото отдавна е неработещо и нямаше как да му демонстрирам, как функционира, а и след моето не много добро обяснение, малкият изгуби почти веднага интерес към него. 
Сложих го отново в кашончето и го върнах на мястото му. Знам, че вече не ми трябва и няма как да го използвам, но и ми се свиди да се разделя с него. Наречете го носталгия или... незнам.

Грип

октомври 20, 2016 1 Comments
О, грип, как ме хвана!
Така приклещи ме, че не мога да стана!
О, грип, от къде дойде?
Здравето ми как само взе!

От дни лекарства пия,
опитвам се да те надвия.
лесно не искаш да се предадеш
и малко спокойствие да ми дадеш.

С кашлица ужасна ме наказваш,
с болки, силата си ми показваш.
О, грип, тъй жесток си с мен,
не те издържам повече и ден!

Отивай си, че веч ще полудея,
а само за един - едничък сън копнея.
О, грип, как ме хвана!
Махай се, че здраве не ми остана!


16 октомври 2016 г.

Цветовете на есента

октомври 16, 2016 0 Comments
     Цветовете на есента са също толкова красиви и вълнуващи, както тези през лятото. Трябва само да имаме очи, за да ги видим и сърце, за да ги усетим. Красотата на природата е навсякъде около нас - да и се насладим!












"101" - забавна игра на карти

октомври 16, 2016 0 Comments
     На тази игра с карти ме научи моят дядо. Много обичахме да  я играем. "101" - нарича се така, защото това са точките, които трябва да се съберат, за победа. Сега ще ви обясня правилата на играта.   
      Играе се със всички карти. Раздават се по шест на човек и четири се слагат за пазар. Всяка карта си отговаря на стойността, която е, като асото се смята за 11 и за 1. Играта, всъщност, представлява проста математика. Всичко, което трябва да се прави е да се смята.
   Например, на пазара има петица, четворка, асо и дама. Започва смятането. Петица и четворка правят деветка. Ако имаш 9 взимаш двете карти и заедно с твоята ги отделяш на една страна. Четворка, петица и асо - десsтка, асо и дама - поп ( отговаря на 14), асо и девsтка - 10, асо и четворка - 5. Ако имате петица вземате асото, четворката и петицата, която е на пазара и т.н.
      След като свършат картите в ръцете се раздават по нови шест и така, докато свършат всички карти. Който вземе целия пазар, печели една точка допълнително. Например, ако на пазара има асо, четворка, петица и десятка, а вие имате десятка в ръката - вземете всички карти от пазара. Тогава другият слага карта от своите за пазар и ако насрещният няма с какво да я вземе - слага и той.
     Който има повече карти в края на играта печели допълнителна точка. За точка се броят всички карти от 10 нагоре, като асото се брои за 2 точки.
      Ами, това е!
     Играта е много лесна и интересна!
     Забавлявайте се !


15 октомври 2016 г.

В сърцето ми ще си

октомври 15, 2016 0 Comments
Останах сама,
ти замина - там, високо в небето.
Ръце нагоре протягам, за да те стигна,
че пълно е с болка сърцето.

Звезда заиграва,
по-силно почва да блести.
Гледам я с надежда и си мисля:
"Може би това си ти?"

Знам, че не мога да те върна,
дори и света да преобърна.
Но всяка вечер поглед към небето отправям,
"Обичам те" - мълвя и за всичко друго забравям.

Ще се науча отново да живея,
ще започна пак и да се смея.
Но в сърцето ми, завинаги, ще си,
споменът за теб не ще се заличи.





Гняв

октомври 15, 2016 0 Comments
Гневът цялата превзел ме е,
лошите мисли не мога да спра!
Душата ми иска да обземе,
от него не мога да се отърва!

Тежките думи, обидни, все са ми в ума.
Как да потуша ги? Как да се отърва?
Не мога да спра и продължавам да се гневя.
Желание само едно имам - да си отмъстя!

Знам, че не трябва да мисля така!
Знам, че е грешно!
Знам, че не трябва да се оставям на гнева!
Искам помощ сега, моля ви - спешно!

Искам само да се успокоя,
искам да мога да се усмихна!
Искам лошите чувства да забравя
и да успея да ги подтисна! 

Не съм лош човек, лошо не мисля!
Не желая, аз, никому зло!
Как да съм спокойна, обаче, не мога да измисля,
а искам да  върша само добро!

Гневът ни прави грозни хора
и днес съм най-грозна на света!
Казват прошката лекува, 
но ще мога ли да простя?

И как, за бога, как да го направя, 
като от гнева си, аз не мога да се избавя!
Съвет ми дайте, протегнете ми ръце,
нека успеят да докоснат моето сърце!


10 октомври 2016 г.

Ютия с въглени

октомври 10, 2016 0 Comments
     Тази стара ютия е изработена от желязо. Има капак, който е закрепен на ос в единия си край, за да може да се отваря. От там се слагат въглени, чрез които ютията се загрява и се гладят дрехите. Капакът е с дървена дръжка, която предпазва ръцете от изгаряне. 
     Знаете ли, че първата ютия е изобретена през XV век. Използвала се е до средата на XX век, приблизително. Електрическият и вариант се е появил към 1900г.


1 октомври 2016 г.

Да останеш верен на себе си

октомври 01, 2016 0 Comments
    "Единственото ти        задължение през всичките животи е да си верен на себе си. " Ричард Бах 
     Какво означава да си верен на себе си? Да отстояваш своето мнение, да следваш своите принципи, да не допускаш в съзнанието си мисли, които могат да те объркат. Много е трудно, нали?  Животът ни поставя в най -различни ситуации, които ни карат да предадем онова, в което вярваме. 
     Да бъдеш верен на себе си означава да си готов за цената на своите убеждения. Преди няколко дни прочетох една книга, в която се запознах с герой, който следва без грам колебание своите принципи. Но точно, заради това е обрисуван като отрицателна личност. Това е цената, която той плаща. 
     Но как да останеш верен на себе си? 
   Борбата между това, което ти отстояваш и онова, се очаква от теб  е тежка. Ако се предадеш и направиш това, което трябва, според другите, ще си добър. Ако се застъпиш за своите виждания и убвеждения, тогава ще си лош. Това е цената, която изисква от теб обществото. 
   Да останеш верен на себе си е изпитание. Осъзнато или не, хората, около нас постоянно ни притискат, искайки да наложат своите принципи. Отказа ни, измъчва ,както тях, така и нас. Така е, защото всеки желае да живее по собствените си правила. 
      Но какво ще стане, ако се оставим в ръцете на другите? 
     Какво ли? Ще живеем по течението. Накъдето ни отведе. Ще подтискаме емоциите си, а от това, определено няма да ни е по -добре. Животът ни ще се превърне в тежест. Идеалният вариант е някъде между отстояването и примирението. Нашите принципи са нашата същност. Не бива да се отказваме от тях, но и не бива да им позволяваме да ни обсебват. Смятам, че винаги може да се намери компромисен вариант,  в който да останем верни на себе си, без да нараняваме другите. Компромиси, обаче, се правят от всички страни. Трябва да бъдем такива, каквито сме, без натиск върху останалите за отказ от това да бъдат себе си. 

Вкусно за закуска

октомври 01, 2016 2 Comments
Ако някой ми беше казал, че ще закусвам по този начин, щях много да се смея. Никога не съм била привърженик на здравословното хранене и храни. Предпочитах да закуся с една току-що изпечена и топла баничка..  
 С годините, обаче, баничките и другите бързи закуски, с които се хранех, ме дариха с голям корем и доста килца над нормата. Не мога да не си призная, че все още изпитвам желание да си взема нещо мазничко от някоя пекарна или да си приготвя любимите спагети смесени с всичко, което имам в хладилника. Изкушението е голямо, но се опитвам да му устоявам. Трудно е, знам, но веднага, когато започвам да изпитвам подобни желания, започвам да се атакувам с мисли.
"Не си и го помисляй! Знаеш, че за да си купиш дънките, които толкова ти харесват, трябва да стискаш!"
или
"За бога, искаш да си здрава, а пак мислиш за вредна храна! Не забравяй, че имаш за кого да живееш!"
и подобни.
      Днес, обаче, здравословните закуски не ми изглеждат толкова безнадеждно незасищащи и безвкусни. Открих много интересни начини да си приготвя сутрешното хранене, което хем да ми е вкусно, хем да ме засища. Най-любимата ми закуска е овесени ядки,накиснати в кисело мляко с една лъжичка мед. Много е вкусно и се приготвя за секунди,  което за мен е важно, особено в делничните дни, когато съм на работа.

За отказването от цигарите

октомври 01, 2016 0 Comments
    Моят опит с отказването на цигарите е дългогодишен. Много, ама наистина много време ги спирах и все - от утре. Или пък минавах с думите :"Ще ги намаля и постепенно ще спра да пуша. " А най-редовната ми реплика беше :"Само една цигара и край! "

     Както се досещате нищо от това не даде резултат. Незнам кого съм заблуждавала повече - другите или себе си.
     В крайна сметка спрях цигарите от раз. Ще излъжа, ако кажа, че беше лесно.
     Не! Не беше лесно! Въобще!
     Преживях много труден период, в който бях стотици пъти на границата на провала. Първите седмици мислех само за тези вредители. Не можех място да си намеря. Бях, буквално, кълбо от нерви. За главоболието да не говоря! Пълен ужас! Но устоях! Държах се за волята си, както за спасителен пояс. Страшно много ми помогна подкрепата на хората около мен. Всички ме разбираха и знаеха как да се справят с преобладаващото ми лошо настроение. Бяха постоянно до мен и стоически изтърпяха емоционално негативния ми заряд, породен от липсата на никотин.
     Вече не броя месеците, от както не пуша. Но и не мога да твърдя, че съм забравила как се прави. Дори и след толкова дълго време имам моменти, в които ми се приисква да запаля. Разбира се, сега много по лесно преодолявам това желание. И се чувствам много по -добре. Преди,  когато бях пушачка, не осъзнавах колко грозен и неприятен навик е това. Сега, когато се размина с някой, който е пушил, веднага усещам мириса на отровата. Като се сетя, че и от мен се е разнасяла такава миризма, се засрамвам. Определено не бих искала да се върна към това. Естествено,мога само да съм благодарна на волята си, в която до преди не вярвах. Както и на моите близки, които ме подкрепяха в тази борба.
"Най-трудната борба на всеки човек е борбата със самия себе си! "

Опитът ме научи

октомври 01, 2016 0 Comments

     Колкото и да си ми говорили, колкото и образователни филми да съм изгледала, на колкото и поучителни ситуации да съм била свидетел, от нищо това не съм си вземала поука. Не бях се замисляла, но явно съм живяла на принципа " око да види, ръка да пипне". Изпитах на своя гръб много от нещата, за които винаги са ме предупреждавали да внимавам.                                                                         Да, ама, пусто сърце, пита ли ме?                         Но не съжалявам! Няма за какво. Каквото е било, било е! Със съжаление не се живее. А пък, как бих могла да съжалявам за неща, които в определен момент съм искала. Желанията на хората се променят с годините. Преди съм искала едно, сега друго и пр. Това не ме кара да се чувствам виновна за нещо или пък да изпитвам съжаление. Грешките, които съм допуснала са били необходими, за да разбера какво всъщност желая. Те са моя ценен житейски опит, моят истински учител.
      Сега живея на прнципа :"Внимавай какво си пожелаваш!", но не мога да си изкривя душата и да ви заявя, че вече не греша. Но тези грешки са нови. От старите съм си взела поука. А от тези новите - ще дойде времето и от тях да се поуча. Затова, аз вярвам, че единствено опитът може да ни научи да живеем.

Ей така се живее 100 години

октомври 01, 2016 0 Comments
     Всеки иска да живее щастливо. Да се радва на живота. С усмивка да започва своя ден и с усмивка да го завършва. Звучи прекрасно, но в действителност това е най - трудно постижимата цел на човек. 
     Прочела съм много статии и книги, в които пишещите се опитват да ни обяснят какво е щастието, как да го постигнем и как да го съхраним. Всеки автор показва своята представа за щастлив живот с примери и аргументи, които да ни мотивират и да ни вдъхнат надежда; да ни помогнат в постигането на нашия вътрешен мир. И всички са прави, според мен, защото хората са различни и всеки върви по свой собствен път. Не може да има една формула за щастие, която всички да следват.
     Наскоро прочетох една много умна мисъл.
     "Тайната на щастието не се състои в това да правиш, каквото ти харесва, а да харесваш онова, което се налага да правиш. "
     Това е! Това е истината за мен. Едва, когато се научим как да се чувстваме удоволетворени от това, което правим, от това, което ни заобикаля, от живота, който живеем, едва тогава ще разберем какво е щастието. Вместо да мрънкаме и да се оплакваме, просто трябва да приемем нещата такива, каквито са; да не се ядосваме за глупости и дреболии. "Защо не си готова?, Защо не ми вдигаш телефона? " и пр. са ситуации, от които могат да произлязат страхотни скандали. Това са напълно излишни ядове ,които сами си създаване. С времето разбрах, че за неща, които по никакъв начин не могат да повлияят на живота ми, не бива да си разболявам нервната система.
     Затова, за да живеем пълноценно, трябва да харесваме живота си, да търсим положителното в него, а не да си фокусираме вниманието върху негативните неща. Нужно е спокойствие и желание да направиш от нещо, което не ти допада, друго, на което да се наслаждаваш.
     Знам,че написаното и неговото осъществяване  са две различни неща. Но, ако искаме да бъдем доволни от себе си, нужно е да се усмихнем и да не се впрягаме много, много.
     Ей така се живее 100 години!

26 септември 2016 г.

Мечтателка

септември 26, 2016 0 Comments
Мечтателка се наричам
и такава се обичам!

Мечтите ми никога не спират,
постоянно въртят ми се в главата.
Мечтите, в моя ум пристан намират,
за тях поне безплатна е цената.

Живея чрез тях живот друг, свой,
щастлива ме правят и носят ми покой.
Мечтите спасяват ме, когато съм тъжна.
Мой бряг са и  за тях на никой не съм длъжна.

Малък е светът за мойте мечти,
които не признават граници, черти.
В тях, аз съм това, което искам
без да трябва себе си да потискам.



18 септември 2016 г.

Боли

септември 18, 2016 0 Comments
Боли, когато ме прегръщаш,
на моите ледени чувства с любов,
когато отвръщаш.
Боли, когато ме целуваш,
изстиналото ми сърце,
когато милуваш.

Боли, когато любов ми обещаваш,
а в мен нищо не трепва,
а ти душата си ми даваш.
Боли, когато ръката ми нежно държиш,
а аз съм като камък,
а ти мълчиш.

Боли, когато погледа си в моя приковаваш,
а аз се отвръщам,
но ти пак се надяваш.
Боли, когато в нашата любов тъй силно вярваш,
когато за мен се бориш
и не се предаваш.

Боли, защото и аз като теб вярвах,
любовта ни вечна да бъде
се надявах.
Боли, защото нищо към теб не изпитвам
и да възкреся всичко
вече и не се опитвам.





























Ели М

14 септември 2016 г.

Мечти в нощта

септември 14, 2016 0 Comments
Нощта настъпва и всичко притихва.
Тъмно става и градът утихва.
През прозореца звездите наблюдавам
и от свойте мисли аз се вдъхновявам.

Колко тихо е сега навън,
но се чува от душата ми звън.
Мечти прекрасни я обземат
и умът ми бавно те превземат.

Мечтая си за далечни страни,
които всеки иска да посети.
Мечтая за неземно красиви пейзажи,
от които окото ми да се "облажи".

Мечтая за простор и свобода,
за къща заобиколена с бистра вода,
сред голяма поляна с цветя,
сред дървета, гора, планина - красота!

И ето, вече нощта ме завладя.
Светнаха и лампите в града.
Но светло е в мойто сърце -
мечтаната картина пред очите още е !


10 септември 2016 г.

Силните жени - Клеопатра

септември 10, 2016 0 Comments

  
   Няма човек, който да не е чувал за Клеопатра, която успява да предизвика нашето възхищение чрез многобройните легенди, които се носят за нея. Нейният живот е бил борба за оцеляване. Мотото и -  "Убивай или ще бъдеш убит", ясно говори, какво е стимулирано нейните постъпки и поведение.

   Животът и:
    - името и означава " бащина слава";
    - била е отлична математичка и е говорила няколко езика;
    - отровила е баща си и заповядала да убият по-малката и сестра;
    - омъжила се е за по-малкия си брат;
    - била е любовница на римския пълководец Юлий Цезар и е имала син от него;
    - след убийството на любовника и тя се омъжва за Марк Антоний, който управлява Рим, заедно  с Октавиан - осиновен син на Юлий Цезар;
     - от Марк Антоний има три деца; 
     - Клеопатра се самоубива след като Октавиан напада Египет.

   Разбира се, Клеопатра е била жена като всички останали. Успяла е да се отличи над тях, обаче, не само, заради факта, че е родена в семейство на владетели, а и заради своята сила на ума и твърдия си характер. Знаела е какво иска и как точно да го постигне. Не се е спирала пред нищо, за да постигне целите си! 


източник на информация: 
https://bg.wikipedia.org


8 септември 2016 г.

Шевна машина "Гритцнер"

септември 08, 2016 0 Comments

                Тази стара шевна машина е събрала в себе си спомени още от моята прабаба. Остава наследство на баба, а днес е една емоционална връзка на майка ми с нейните корени.
              Със своята марка, машината е известна в цяла Европа. "Гритцнер" е немска фабрика, основана през 1872 г., в Дурлах, Германия от Макс Карл Гритцнер, който я превръща в една от най-големите производители на шевни машини в страната. До 1910 г., фабриката има произведени 2 мил. бройки. Но Гритцнер не се ограничава само с тяхното производство. През 1887 г., фабриката му започва да произвежда велосипеди, а от 1903 г. - и мотоциклети.
      Знаете ли, че първата шевна машина е изобретена през 1755 г. от Карл Визентал. През годините, след това и други изобретатели получават патент за нея. Като се почне от Томас Сейнт през 1790 г., след него патент получава и американецът Илиал Хауи.Те, обаче, не успяват да пробият със своите изобретения. С предприемачески нюх, през 1851 г., Айзък Сингер успява да постигне голям успех в производството на шевни машини. Той представя нов, подобрен и модернизиран модел на машината, с който успява да се наложи на пазара.

22 август 2016 г.

Не се вини

август 22, 2016 0 Comments
Не се вини, че следваш своите мечти!
Не се вини, че рони  той след теб сълзи!
Не се вини, че по своя път тръгна сама!
Не се вини, че той не те разбра!
Всеки, пътя свой, сам си избира
и своето място в света, сам си намира!
Животът си живее, както си реши!
Може да загуби, може да сгреши. 
Но всеки своята съдба си носи,
затова не се кори, недей се вини!

Щом не е при него твоето сърце, 
а душата ти друг глас я зове,
тогава не трябва да се виниш,
а по пътя желан да продължиш!


Eli M