14 декември 2016 г.

Празнични късметчета

     Много обичам да виждам усмивки по лицата на хората, а ако това са лицата на най-близките ми, съм доволна още повече. Затова реших да ги изненадам, като им напиша празнични късметчета, които да им донесат весели емоции и радост. Ще ги споделя с вас и ако ви харесат може да направите и вие такава изненада на близките си.


5 декември 2016 г.

Елхата - символът на Коледа

Да посрещнем Коледа с много настроение и усмивки! 
Да бъдем заобиколени от нашите близки!
Подаръците под елхата да сложим!
В този ден за нищо да не се тревожим! 

           Коледа е прекрасен християнски празник, на който се почита раждането на Исус. Още от древни времена е прието, символът на този празник да е елхата, тъй като тя е вечнозелена и хората са вярвали, че това е дървото на живота.
          Една легенда разказва, че в нощта на раждането на Христос, вярващи от всички краища на света са отишли да го видят и да му се поклонят, като са носели със себе си дарове за младенеца. Тъй като е било зима, единственото зелено дърво е било елхата. Ангелите свалили от небето звездите и ги поставили върху това дърво, за го осветят в знак на обич и радост. От тогава, на всеки 24-ти декември, върху елхата са се поставяли свещички, за да се помолят всички, а под нея се нареждали подаръците.
         С времето е започнала да се декорира със най-различни украси. Днес, украсата на елхичката е истинско забавление и повод за радост у децата. Приятно настроение и пълна еуфория настъпват, когато започне и разопаковането на подаръците, които Дядо Коледа е оставил под елхата.

29 ноември 2016 г.

Оймякон, Русия - от студено, по-студено

     Знаете ли кое е най-студеното място в света?
     Нарича се Оймякон или още " Северен полюс на студа". Това е малко селце, намиращо се в близост до полярния кръг. На това място, температурите през зимата падат до -65 градуса, а продължителността на деня е около 3 часа. Населението на селото се състои от 462 души. Как живеят, само те си знаят!

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Оймякон


23 ноември 2016 г.

На свекървата ще подаря, гоблен шит от моята ръка

    В последните дни разполагах с повече време за губене. Запълвах го като се ровех в интернет, разглеждайки различни интересни сайтовете, с цел да намеря нещо хубаво за подарък на моята свекърва. Тя много обича цветя. Това беше и ключовата дума при търсенето ми. Така попаднах на един сайт, в който се предлагаха гоблени. Веднага разбрах, че съм намерила, това което търсех. 
    Харесах си модел, поръчах си необходимите материали и използвайки знанията си за шиене на гоблени, които придобих в часовете по "Труд и техника "(когато бях ученичка), се залових за работа.

21 ноември 2016 г.

Рита Хейуърд: Всичко, което исках беше това, което всички искаха - да бъдат обичани!

   През целия си живот , красивата киноактриса е търсила любовта. Тя се жени 5 пъти, но всичките и връзки се оказват неуспешни.
     Маргарита Кармен Кансино е от ирландски произход. Тя сменя своето име по настояване на първия си съпруг - Ед Джансън. Той е бил доминиращ фактор в нейния живот. Джансън е бил решен да я направи кинозвезда. Той я води на приеми, запознава я с всеки, който би могъл да и помогне в кариерата. Джансън решава, тя да се подложи на електролиза. Маргарита изтърпява болезнената процедура по обезкосмяване на челото, за да стане пи-високо, сменя черния с червен цвят на косата си и  оттук нататък започва да се нарича Рита Хейуърд. Напълно  преобразена, тя се превръща в типично американско момиче, грабвайки сърцата на американците.

16 ноември 2016 г.

Идеи за почивка на море през зимата

   На кого не му се е искало в студените зимни дни да бъде на място, където може да захвърли якето и ръкавиците? Да се разхожда по плажа или да поплува през януари и февруари - звучи страхотно, нали? Няма какво да се чудите - това е напълно възможно!


8 ноември 2016 г.

Обещавам ти

Обещавам ти вече да съм добра,
да не приемам всичко на шега.
Обещавам да те уважавам
и за всичко лошо съжалявам.

Обещавам ти да не преигравам,
цялата си любов да ти давам.
Обещавам, няма да те дразня вече,
защото: "Обичам те, човече!"

Обещавам с теб да се съобразявам,
глупости да не си въобразявам.
Обещавам винаги да те изслушвам
и в съветите ти да се вслушвам.

Обещавам ти да те обичам,
"мило мое" все да те наричам.
Обещавам го, защото ти си моето момче
и те обичам аз от цялото си сърце!


1 ноември 2016 г.

Мъдростта в книгата "Алхимикът" на Пауло Коелю

снимка:pixabay.com
     В това свое произведение, авторът ни запознава със съдбата, с мечтите, със съзнанието на един млад пастир тръгнал да търси своята "Лична легенда". Личната легенда е пътят на всеки човек. Но не всеки може да го извърви, защото или не вярва, или лесно се отказва. Пауло Коелю иска да ни накара да повярваме в съдбата, за да бъдем щастливи. Нищо не е случайно! Трябва да се научим да виждаме и разгадаваме поличбите или знаците, които животът ни показва.

20 октомври 2016 г.

Доброто старо видео

      Преди няколко дни, при поредното ровене из шкафове и гардероби, малкият ми син попадна на интересна находка. След направен първоначален оглед ме попита :
            - Мамо, какво е това? 
            -Това е старото ми видео. 
         Изглежда отговорът ми не успя да задоволи любопитството му и той продължаваше да ме гледа въпросително. Апаратът беше в кашонче, в което имаше и няколко видеокасети. Взех едната и започнах да му обяснявам.

Грип

О, грип, как ме хвана!
Така приклещи ме, че не мога да стана!
О, грип, от къде дойде?
Здравето ми как само взе!

От дни лекарства пия,
опитвам се да те надвия.
лесно не искаш да се предадеш
и малко спокойствие да ми дадеш.

С кашлица ужасна ме наказваш,
с болки, силата си ми показваш.
О, грип, тъй жесток си с мен,
не те издържам повече и ден!

Отивай си, че веч ще полудея,
а само за един - едничък сън копнея.
О, грип, как ме хвана!
Махай се, че здраве не ми остана!


16 октомври 2016 г.

Цветовете на есента

     Цветовете на есента са също толкова красиви и вълнуващи, както тези през лятото. Трябва само да имаме очи, за да ги видим и сърце, за да ги усетим. Красотата на природата е навсякъде около нас - да и се насладим!












"101" - забавна игра на карти

     На тази игра с карти ме научи моят дядо. Много обичахме да  я играем. "101" - нарича се така, защото това са точките, които трябва да се съберат, за победа. Сега ще ви обясня правилата на играта.   
      Играе се със всички карти. Раздават се по шест на човек и четири се слагат за пазар. Всяка карта си отговаря на стойността, която е, като асото се смята за 11 и за 1. Играта, всъщност, представлява проста математика. Всичко, което трябва да се прави е да се смята.
   Например, на пазара има петица, четворка, асо и дама. Започва смятането. Петица и четворка правят деветка. Ако имаш 9 взимаш двете карти и заедно с твоята ги отделяш на една страна. Четворка, петица и асо - десsтка, асо и дама - поп ( отговаря на 14), асо и девsтка - 10, асо и четворка - 5. Ако имате петица вземате асото, четворката и петицата, която е на пазара и т.н.

15 октомври 2016 г.

В сърцето ми ще си

Останах сама,
ти замина - там, високо в небето.
Ръце нагоре протягам, за да те стигна,
че пълно е с болка сърцето.

Звезда заиграва,
по-силно почва да блести.
Гледам я с надежда и си мисля:
"Може би това си ти?"

Знам, че не мога да те върна,
дори и света да преобърна.
Но всяка вечер поглед към небето отправям,
"Обичам те" - мълвя и за всичко друго забравям.

Ще се науча отново да живея,
ще започна пак и да се смея.
Но в сърцето ми, завинаги, ще си,
споменът за теб не ще се заличи.





Гняв

Гневът цялата превзел ме е,
лошите мисли не мога да спра!
Душата ми иска да обземе,
от него не мога да се отърва!

Тежките думи, обидни, все са ми в ума.
Как да потуша ги? Как да се отърва?
Не мога да спра и продължавам да се гневя.
Желание само едно имам - да си отмъстя!

Знам, че не трябва да мисля така!
Знам, че е грешно!
Знам, че не трябва да се оставям на гнева!
Искам помощ сега, моля ви - спешно!

Искам само да се успокоя,
искам да мога да се усмихна!
Искам лошите чувства да забравя
и да успея да ги подтисна! 

Не съм лош човек, лошо не мисля!
Не желая, аз, никому зло!
Как да съм спокойна, обаче, не мога да измисля,
а искам да  върша само добро!

Гневът ни прави грозни хора
и днес съм най-грозна на света!
Казват прошката лекува, 
но ще мога ли да простя?

И как, за бога, как да го направя, 
като от гнева си, аз не мога да се избавя!
Съвет ми дайте, протегнете ми ръце,
нека успеят да докоснат моето сърце!


10 октомври 2016 г.

Ютия с въглени

     Тази стара ютия е изработена от желязо. Има капак, който е закрепен на ос в единия си край, за да може да се отваря. От там се слагат въглени, чрез които ютията се загрява и се гладят дрехите. Капакът е с дървена дръжка, която предпазва ръцете от изгаряне. 
     Знаете ли, че първата ютия е изобретена през XV век. Използвала се е до средата на XX век, приблизително. Електрическият и вариант се е появил към 1900г.


1 октомври 2016 г.

Да останеш верен на себе си

    "Единственото ти        задължение през всичките животи е да си верен на себе си. " Ричард Бах 
     Какво означава да си верен на себе си? Да отстояваш своето мнение, да следваш своите принципи, да не допускаш в съзнанието си мисли, които могат да те объркат. Много е трудно, нали?  Животът ни поставя в най -различни ситуации, които ни карат да предадем онова, в което вярваме. 

Вкусно за закуска

Ако някой ми беше казал, че ще закусвам по този начин, щях много да се смея. Никога не съм била привърженик на здравословното хранене и храни. Предпочитах да закуся с една току-що изпечена и топла баничка..  
 С годините, обаче, баничките и другите бързи закуски, с които се хранех, ме дариха с голям корем и доста килца над нормата. Не мога да не си призная, че все още изпитвам желание да си взема нещо мазничко от някоя пекарна или да си приготвя любимите спагети смесени с всичко, което имам в хладилника. Изкушението е голямо, но се опитвам да му устоявам. Трудно е, знам, но веднага, когато започвам да изпитвам подобни желания, започвам да се атакувам с мисли.

За отказването от цигарите

    Моят опит с отказването на цигарите е дългогодишен. Много, ама наистина много време ги спирах и все - от утре. Или пък минавах с думите :"Ще ги намаля и постепенно ще спра да пуша. " А най-редовната ми реплика беше :"Само една цигара и край! "

     Както се досещате нищо от това не даде резултат. Незнам кого съм заблуждавала повече - другите или себе си.
     В крайна сметка спрях цигарите от раз. Ще излъжа, ако кажа, че беше лесно.

Опитът ме научи


     Колкото и да си ми говорили, колкото и образователни филми да съм изгледала, на колкото и поучителни ситуации да съм била свидетел, от нищо това не съм си вземала поука. Не бях се замисляла, но явно съм живяла на принципа " око да види, ръка да пипне". Изпитах на своя гръб много от нещата, за които винаги са ме предупреждавали да внимавам.                                                                         Да, ама, пусто сърце, пита ли ме?                         Но не съжалявам! Няма за какво. Каквото е било, било е! Със съжаление не се живее. А пък, как бих могла да съжалявам за неща, които в определен момент съм искала. Желанията на хората се променят с годините. Преди съм искала едно, сега друго и пр. Това не ме кара да се чувствам виновна за нещо или пък да изпитвам съжаление. Грешките, които съм допуснала са били необходими, за да разбера какво всъщност желая. Те са моя ценен житейски опит, моят истински учител.
      Сега живея на прнципа :"Внимавай какво си пожелаваш!", но не мога да си изкривя душата и да ви заявя, че вече не греша. Но тези грешки са нови. От старите съм си взела поука. А от тези новите - ще дойде времето и от тях да се поуча. Затова, аз вярвам, че единствено опитът може да ни научи да живеем.

Ей така се живее 100 години

     Всеки иска да живее щастливо. Да се радва на живота. С усмивка да започва своя ден и с усмивка да го завършва. Звучи прекрасно, но в действителност това е най - трудно постижимата цел на човек. 
     Прочела съм много статии и книги, в които пишещите се опитват да ни обяснят какво е щастието, как да го постигнем и как да го съхраним. Всеки автор показва своята представа за щастлив живот с примери и аргументи, които да ни мотивират и да ни вдъхнат надежда; да ни помогнат в постигането на нашия вътрешен мир. И всички са прави, според мен, защото хората са различни и всеки върви по свой собствен път. Не може да има една формула за щастие, която всички да следват.

26 септември 2016 г.

Мечтателка

Мечтателка се наричам
и такава се обичам!

Мечтите ми никога не спират,
постоянно въртят ми се в главата.
Мечтите, в моя ум пристан намират,
за тях поне безплатна е цената.

Живея чрез тях живот друг, свой,
щастлива ме правят и носят ми покой.
Мечтите спасяват ме, когато съм тъжна.
Мой бряг са и  за тях на никой не съм длъжна.

Малък е светът за мойте мечти,
които не признават граници, черти.
В тях, аз съм това, което искам
без да трябва себе си да потискам.



Руски паяк

Така го наричат на село :) 

18 септември 2016 г.

Боли

Боли, когато ме прегръщаш,
на моите ледени чувства с любов,
когато отвръщаш.
Боли, когато ме целуваш,
изстиналото ми сърце,
когато милуваш.

Боли, когато любов ми обещаваш,
а в мен нищо не трепва,
а ти душата си ми даваш.
Боли, когато ръката ми нежно държиш,
а аз съм като камък,
а ти мълчиш.

Боли, когато погледа си в моя приковаваш,
а аз се отвръщам,
но ти пак се надяваш.
Боли, когато в нашата любов тъй силно вярваш,
когато за мен се бориш
и не се предаваш.

Боли, защото и аз като теб вярвах,
любовта ни вечна да бъде
се надявах.
Боли, защото нищо към теб не изпитвам
и да възкреся всичко
вече и не се опитвам.





























Ели М

14 септември 2016 г.

Мечти в нощта

Нощта настъпва и всичко притихва.
Тъмно става и градът утихва.
През прозореца звездите наблюдавам
и от свойте мисли аз се вдъхновявам.

Колко тихо е сега навън,
но се чува от душата ми звън.
Мечти прекрасни я обземат
и умът ми бавно те превземат.

Мечтая си за далечни страни,
които всеки иска да посети.
Мечтая за неземно красиви пейзажи,
от които окото ми да се "облажи".

Мечтая за простор и свобода,
за къща заобиколена с бистра вода,
сред голяма поляна с цветя,
сред дървета, гора, планина - красота!

И ето, вече нощта ме завладя.
Светнаха и лампите в града.
Но светло е в мойто сърце -
мечтаната картина пред очите още е !


10 септември 2016 г.

Силните жени - Клеопатра


  
   Няма човек, който да не е чувал за Клеопатра, която успява да предизвика нашето възхищение чрез многобройните легенди, които се носят за нея. Нейният живот е бил борба за оцеляване. Мотото и -  "Убивай или ще бъдеш убит", ясно говори, какво е стимулирано нейните постъпки и поведение.

   Животът и:
    - името и означава " бащина слава";
    - била е отлична математичка и е говорила няколко езика;
    - отровила е баща си и заповядала да убият по-малката и сестра;
    - омъжила се е за по-малкия си брат;
    - била е любовница на римския пълководец Юлий Цезар и е имала син от него;
    - след убийството на любовника и тя се омъжва за Марк Антоний, който управлява Рим, заедно  с Октавиан - осиновен син на Юлий Цезар;
     - от Марк Антоний има три деца; 
     - Клеопатра се самоубива след като Октавиан напада Египет.

   Разбира се, Клеопатра е била жена като всички останали. Успяла е да се отличи над тях, обаче, не само, заради факта, че е родена в семейство на владетели, а и заради своята сила на ума и твърдия си характер. Знаела е какво иска и как точно да го постигне. Не се е спирала пред нищо, за да постигне целите си! 


източник на информация: 
https://bg.wikipedia.org


8 септември 2016 г.

Шевна машина "Гритцнер"


                Тази стара шевна машина е събрала в себе си спомени още от моята прабаба. Остава наследство на баба, а днес е една емоционална връзка на майка ми с нейните корени.
              Със своята марка, машината е известна в цяла Европа. "Гритцнер" е немска фабрика, основана през 1872 г., в Дурлах, Германия от Макс Карл Гритцнер, който я превръща в една от най-големите производители на шевни машини в страната. До 1910 г., фабриката има произведени 2 мил. бройки. Но Гритцнер не се ограничава само с тяхното производство. През 1887 г., фабриката му започва да произвежда велосипеди, а от 1903 г. - и мотоциклети.
      Знаете ли, че първата шевна машина е изобретена през 1755 г. от Карл Визентал. През годините, след това и други изобретатели получават патент за нея. Като се почне от Томас Сейнт през 1790 г., след него патент получава и американецът Илиал Хауи.Те, обаче, не успяват да пробият със своите изобретения. С предприемачески нюх, през 1851 г., Айзък Сингер успява да постигне голям успех в производството на шевни машини. Той представя нов, подобрен и модернизиран модел на машината, с който успява да се наложи на пазара.

22 август 2016 г.

Не се вини

Не се вини, че следваш своите мечти!
Не се вини, че рони  той след теб сълзи!
Не се вини, че по своя път тръгна сама!
Не се вини, че той не те разбра!
Всеки, пътя свой, сам си избира
и своето място в света, сам си намира!
Животът си живее, както си реши!
Може да загуби, може да сгреши. 
Но всеки своята съдба си носи,
затова не се кори, недей се вини!

Щом не е при него твоето сърце, 
а душата ти друг глас я зове,
тогава не трябва да се виниш,
а по пътя желан да продължиш!


Eli M


16 август 2016 г.

"Скрита камера" от Джули Гаруд

Скрита камера Скрита камера by Julie Garwood
My rating: 5 of 5 stars

Книгата е страхотна! Страшно много ми хареса! Този роман е един от малкото, които съм прочела буквално на едни дъх. Не можех да спра да прелиствам страниците, за да разбера какво ще се случи по - нататък.
Главната героиня е студентка по филмово изкуство. За един от изпитите си, тя трябва да направи документален филм по зададен проект. Но, Лира (така се казва героинята), няма ни най-малка представа в какво се въвлича, започвайки своето проучване. Отначало си мислех, че тя е попаднала в неточното време на неточното място, но, всъщност, се оказва точно обратното.
"Скрита камера" е криминален роман, но в него умело е преплетена и любовната нишка.
Краят му е напълно изненадващ, което го прави още по - интересен.
Романът, заслужава да бъде прочетен. Браво на авторката!

View all my reviews

12 август 2016 г.

Замъкът на Дракула

pixabay.com/tpsdave
     Истинското му наименование е Бран и се намира в Румъния, област Трансилвания. Построен е през XIII век и през годините е служил за резиденция на много владетели.
     Легендите около замъка започват след като Брам Стокър написва своя роман "Дракула". Описанието и разположението на замъка в книгата съвпада с външния вид и мястото на самия Бран. Стокър е използвал за свой сюжет много записки от Трансилвания свързани с митовете за вампири, които са се разпространявали там.

9 август 2016 г.

"Господарката на Рим" от Кейт Куин

Господарката на Рим
   Невероятна книга! Не спах, за да я прочета! И не съжалявам!
   Авторката ни обрисува с думи картина на Рим през далечния първи век след Христа, съчетавайки исторически факти и личности с такива, родени от нейното въображение. В своите бележки, Кейт Куин ни посочва реалните фигури в романа и. Император Доминициан - уважаван от своите войници и нехаресван от обикновените хора. Императрицата, която участва в тайни заговори срещу него. Флавия и Юлия - императорски племенници, които го ненавиждат и стоят настрана от разпадналия се морал в двореца.
     Плод на фантазията на авторката са Теа, Ариус, Лепида, Маркус и други, които показват истинските характери и ценности на хората, живеели в древен Рим.

8 август 2016 г.

Календарът

    Попаднах на една интересна книга - " Вечень календарь", от която научих какво представлява календарът, от къде произлиза и как се оформя с годините. Ще споделя тези интересни подробности и с вас.
     Всички знаем какво представлява календарът. Днес чрез него отброяваме дните, седмиците и месеците в годината, водим си бележки, записваме си важни дати и т.н. Но преди много, много години не е било така.
     Думата календар идва от латинската календи, която означава събиране на дългове в началото на всеки месец. А самата дума календи, произлиза от глагола кавео, който означава тревожа се. В началото календарът е бил книга за дългове. В нея са описвани длъжниците и колко са имали да плащат.

3 август 2016 г.

"Тъмна луна" от Карън Робъртс


    "Тъмна луна" е роман, в който основната тема е любовта. Вечната, силната, изгарящата, влудяващата, това е тя - любовта.
      Никой не знае какво му е приготвила съдбата, докато не се срещне с нея. Главната героиня не мечтае за любов, а само за храна и подслон. Но в живота нищо не се дава даром!
      На книгата попаднах случайно. Купих си я заедно с едно списание и не съжалявам. Романът е много увлекателен. Не можех да спра да чета. Действието се развива през целия сюжет и няма скучни страници, от които да ти стане безинтересно.
      Героинята е нахална ( на моменти, чак и се ядосвах ), устатна и твърдоглава, а главният герой е спокоен, уравновесен и здравомислещ. Два напълно противоположни характера. Може би това ги привлича един в друг толкова силно ( аз винаги съм мислила, че истинска любов има там, където хората се разбират, имат еднакви интереси, т.е. си приличат ). Но нали противоположностите се привличали - може и така да е! Със сигурност тръпката ще е по -силна!
      Книгата я слагам в "Любими", защото ме развълнува. Предизвика в мен серия от емоции, като яд, напрежение, желание, чрез които изживях случките на героите в романа, заедно с тях.


View all my reviews

2 август 2016 г.

Защо жените плачат

     Малко момченце попитало майка си: " Защо плачеш?" "Защото съм жена" - отговорила му тя. По - късно попитало баща си: " Защо мама плаче сякаш без причина?" "Всички жени плачат без причина" - само това могъл да каже бащата.
     Малкото момче пораснало, но все още се чудело защо жените плачат. Накрая попитало Господ: " Господи, защо жените плачат толкова лесно?"  Господ отговорил: " Когато създавах жената и направих раменете достатъчно силни, за да поема тежестта на света, но въпреки това и достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох и твърдост, която и позволява да продължава напред, когато другите се отказват  и да се грижи за семейството си без да се оплаква. Дадох и чувствителност да обича децата си дори и те да я нараняват. Създадох я от реброто на мъжа, за да пази сърцето му.Дадох и сила и мъдрост, за да разбира другите. И накрая и дадох сълза, под която да се приюти, когато има нужда.
     Затова - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите,които носи, не е във фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената е в нейните очи, защото те са пътя към сърцето и - мястото, където живее любовта и.

източник: в. "Народен лечител", бр. 7, 2016 г.

Counselling|pixabay.com

28 юли 2016 г.

Майнау - кътче от Рая

      Кой не обича цветята, природата и спокойствието, които носят? В такава атмосфера можем да се потопим, ако посетим Майнау , наречен още " Островът на цветята", заради изобилието от най-различни цветя, дървета и храсти .

spirit1955/pixabay.com

22 юли 2016 г.

Кой съм аз?



          Според Дийпак Чопра в "Сила, свобода и благодат", човек изгражда такава  представа за себе си, каквато му налага обществото, в което живее. Наслояваното в ума му чуждо мнение, постепенно оформя неговия образ. С времето тази представа за собствената му личност започва да го държи все по-здраво в хватката си и да подтиска истинската му същност.
         Всеки може да се освободи от нея като се опитва да овладява емоциите си, като не натрапва своето мнение, като избере да изразява само любовта си.
        Човек ще  се почувства свободен и истински познал себе си, когато започне да усеща спокойствие и мир, вместо гняв,  когато мнението на заобикалящите го спре да има значение за него, когато престане да търси одобрение за делата си, когато върши това, което желае,а не онова, което се очаква от него.
        И както казва Чопра: " когато повярвате, че сте достатъчно добри такива, каквито сте"!

13 юли 2016 г.

Помпей - загубен и преоткрит. The last day


      Историята за древния римски град Помпей много ме плени. Намерих клип във Vbox7, в който се пресъздава краят му и където е обяснено подробно какъв е бил последния ден на града. Помпей е бил погребан за света под отломки от пепел и пемза и след близо 2000 години е открит случайно. Днес е отворен за посетители и го поставям в "Исторически дестинации", които един ден ще посетя.
        Ето го и клипчето. Много е интересно и трагично в същото време.

        

"Малката вещица" от Силия Рийс


Малката вещица
     Книгата ми беше много интересна. Харесва ми да чета книги, чиито действия са по действителни случки и истории. Тук авторката е публикувала дневника, който си е водил едно момиче, живяло във трудни времена, когато хората са били обявяни за вещици, а след това обесвани. Мери, започва да води своя дневник, когато животът и се преобръща и се налага да бяга, за да спаси живота си. Дневникът е воден една година и остава недовършен. Точно това предизвика в мен, безброй въпроси, около т.нар. малка вещица.
     Дневникът, скрит от света толкова много години, днес е достояние за всеки, който проявява интерес към живота, когато религията е управлявала живота на хората, когато дори желанията им са били подчинявани на божиите хора, когато суеверията са били приемане за истина, когато привилегията да живееш е било истинско пердизвикателство.
     Заслужава да се прочете!
     Много ми се иска да има продължение!

View all my reviews

"Роксолана" от Павло Загребелни

Роксолана
     "Оживя, за да се бори и побеждава. Всички!"

     Този роман пленява съзнанието, не със стила на писане, не толкова със съдържанието си, а с настроенията, мислите и духа на една личност, която авторът се е опитал да пресъздаде чрез исторически документи, писания и архиви.
     "Роксолана" е исторически роман и разказва за живота на едно младо украинско момиче, пленено и след това продадено на султанския харем, което се превръща във жена, достигнала върховете на Османската империя и оставя в нейните летописи своя отпечатък.
     Разказвайки за живота и, Павло Загребелни се е опитал да проникне в нейната същност, да отгатне нейните мисли, страхове и желания.
     Александра, Настася, Роксолана, Хурем, Хасеки - с тези имена, украинката става известна в цяла Европа, още по своето време.

Лято в снимки. Цветя и пейзажи